Калигула

Калигула беше и си остава в паметта ми шок-филма, за който като гимназист през 90-те се говореше от уста на уста по етажите на Художествената, с трепет и боязън. А когато пък пиратските vhs видеотеки избухнаха във всеки панелен вход по кварталите, неграмотно дублираното заглавие стана безспорен хит и най-заемана касетка. Иначе в пълния си нецензуриран софт порно вариаинт и технически ъпдейтнат, доколкото това може да стане, филмът Калигула покварява легално световната киномрежа едва цели 40 (парабиблейски) години след създаването си.

Аз харесвам точно това, което еснафските ножички на блюстителите на цензурата треперещо са кръцкали в “Калигула” – пробойните с римските безумни вакханалии – разточително мудните и протяжни, дълги до самоцел масови сцени на сексуални оргии и всякакъв друг хореографиран умствен и физически упадък. Една съвършена кървава метафора на залеза и обречеността на световния законодател, въргалящ се в златната кочина на боговете. Нагон и истерия на широкото историческо дъно. Законодател загубил всеки вкус към живот, плът, смисъл и посока. Освен че Калигула като лъстив еротикон е и експлоатационно кино, парекселанс,

“болшой театър” на римския декаданс; секс-терор, глам и swag

Екипът е скандално неприличен за евтиния софт порно етикет, лепнат от на регулаторите в кино бизнеса – бисексуалният гений Гор Видал е в щаба на сценаристите, а пък актьорската трупа покрива и най-взискателния стандарт за А-movies : Малкълм Макдауъл (като Калигула), Хелън Мирън, Питър О’Тул, сър Джон Гилгуд, изобщо цялата Кралска шекспирова шайка някак гузно се е “поизлъгала” да се омърси в перверзно потните “порнографски” ръчища на Тинто Брас.

Макдауъл е OG, звяр – дори само изцъкленият му свиреп поглед съдържа всичко: лудост, хаос, пропадане, садизма на изчезващия вид. Aпотеоз на бронираните в злато безсмъртни пеперуди на европейската история.

Кинемеатографски Калигула е безсрамно космата манифестация на прекрасно композирани рубенсови картини, с ама наистина големи масовки, монументални фалоси, всепоглъщащи вулви и самозабравили се езици, оплели слюнка в празнуването на своята смъртност. Експлицитно шоу, еякулиращо в девственото око на цензурата. Ммм, не знам в какво си е мислил, че участва Сър Джон Гилгуд.

В OST-a слушаме Хачатурян, Прокофиев и други бисери – класика! След пръкването си Калигула се намърдва и скуотва за постоянно в мозъка на всеки един режисьор. А истинският император – режисьорът-оркестър Тинто Брас, е цяла отделна тема. Този сладострастен топчест чичко с дебела пура, е undefeated undisputed, тотален мастер и епоним на филмовия еротичен разгул. За това му “прегрешение” официалния протокол на Венеция и Кан винаги ще бъде контра. Дебелите пръсти на Тинто Брас, колкото и мачистко ио порочоно да звучи са шлифовали кариерите на секс-бомби като Серена Гранди, Франческа Делера, Дебора Каприолио, Клаудия Кол, че и някои с по-прикрито деколте като Стефания Сандрели.

Бясно талантлив, Малкълм – Little Boots-Малдауъл завинаги ще бъде свързван с Калигула

П.П. Ако ти харесва прочетеното и искаш да ни подкрепиш да пишем още ревюта – купи си тениска от branditi.com; има голямо значение за нас.

5/5 - (1 vote)
5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.