Alphaville (1965)

Дистопичен микс от научна фантастика и нео-ноар, филмът Alphaville / Алфавил: Странния случай с Леми Кушон (1965)  на режисьора Жан-Люк Годар, освен вече жанрово клише, е и представителна извадка за най-доброто от така нагло напомнящата за себе си през декадите Френска нова вълна. Включил звезди като Еди Константин, Анна Карина, Хауърд Върнън и Аким Тамиров тази шибана ретро-класика, за която днес всяка интелектуална кифла(от всеки пол) с лекота говори, но никой не го е гледал печели Златна мечка на 15-и международен филмов фестивал в Берлин през 65-та.
Въпреки безоловното (и безусловното) си футуристично гориво, техно-диктата в  сай-фай дистопията на Алфавил е заснет единствено и само на реални места от модернистичен Париж.

alphaville

Генийчето Годар („До последен дъх”, „Лудият Пиеро”, „Банда аутсайдери” ) винаги си е падал по пивки и неустойчиви провокативни интелектуални еклектики с ляв уклон, затова и в експерименталната му жилищна единица – контролирана от от компа Алфа-60 (Alpha-60) всички хуманни чувства, като любов, нежност, състрадание и взаимна помощ, плюс поезия и романтика са тотално аут, а оттам и нечовешки отчужденото сосайъти. Да, и тук Годар е ултра дарк, иносказателен, труднодостъпен, ръководен от свои собствени, несподелени на глас подбуди, все идеологически опорни точки на злия мозък Андре Базин, съосновател и теоретик на “вълната”.

С помощта на Наташа, щерка на професор фон Браун – узурпаторът на Алфавил, Леми се опитва да хакне мегакомпа, да счупи наци-терора над индивидуализма и да хвърли нов зар за съдбата на метрополиса и респективно света.

В Алфавил на вербалния комфорт е сложен хикс, а героите са просто функции, което само улеснява въвеждането ни в арт-трипа. Каквито и влияния и социални манипулации от Хъксли, Оруел и Бърджеси да привидиш в структуралистки изградената конструкция, не би сбъркал. В крайна сметка имаме едно съвършено пророческо произведение, биещо камбаната във войната срещу бездушието на вездесъщите алгоритми.

Мен ме съблазни богинята Ана Карина и тотално смазващата годарова естетика в кадриране, звук, тайминг и цвят. Иначе за гореказаното и алгоритмите, ама пет пари не давам. Знам че ще се нацупиш, но ти препоръчвам един друг алфа-режисьор – Ларс фон Триер и неговият Dogville(2003), да видим дали ти стиска.

Пич, ако ти харесва, а аз знам че ти харесва, да четеш киноблога ни и искаш да ни подкрепиш – моля те, поръчай си тениска от branditi.com

5/5 - (1 vote)
5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.