По време на правителството на Виши, ръководено от героя от Първата световна война Петен, Франция официално приема нацистката окупация. Повечето французи я приемат като имунитет срещу германските армии. Дьо Гол ръководи движението за свободна Франция от Лондон, но е само глас по радиото и не командва никакви войски – никакви, освен тези от Съпротивата, които се представят за обикновени граждани. Те водят два живота, шпионират германците, предоставят информация на Съюзниците и понякога извършват партизански набези срещу врага.

В много филми са показани такива действия. Мелвил, сам член на Съпротивата, не се интересува от екшъна. L armеe des ombres не е и точно военен филм, по скоро е филм за състоянието на духа.

Армия от сенки проследява дейността на малка клетка от Съпротивата, базирана в Лион и Париж. Повечето от тях никога не са се срещали със своя водач, философ на име Люк Жарди (Пол Морис). Прекият им командир е Филип Жербие, изигран от Лино Вентура с неумолима решителност. Да се преиграва за Вентура би било срамно. С него работят жена на име Матилда (Симон Синьоре) , Франсоа (Жан-Пиер Касел), Льо Маск (Клод Ман) и Феликс (Пол Крюше).

Синьоре е майстор на маскировката, може да бъде пухкава рибарка, дръзка курва, дори немска медицинска сестра, която с двама другари вкарва линейка в нацистки затвор. Когато й казват, че Феликс е твърде болен, за да бъде преместен тя моментално приема това, кимва рязко, казва “Ще докладвам” и си тръгва. И най-малката разправия би ги предало.

За да се защити сигурността на Съпротивата, е необходимо да се елиминират не само предатели, но и компрометирани хора. В края на филма има смърт, която идва доста болезнено за зрителя; приемаме, че е необходима, но не вярваме, че ще се случи.
Как са се чувствали бойците от Съпротивата, рискувайки живота си за страна, която официално е капитулирала? Какви са били наградите им? През 1940 г., казва Мелвил, съпротивата наброява само 600 души. Много от тях умират при изтезания.
Сцените на екзекуция са чист и озъбен екзистенциализъм в екстремна ситуация. Нацистите извеждат затворниците си на дълга закрита площадка за паради. В единия край са поставени картечници. На затворниците се казва да започнат да бягат. Всеки, който стигне до далечната стена, без да бъде улучен, ще бъде пощаден – за да умре на другия ден.
“Нямах намерение да правя филм за Съпротивата”, казва Мелвил. “Затова с едно изключение – германската окупация – изключих всякакъв реализъм.” Подвизите на героите му нямат за цел да отразяват реални събития, а да предизвикват реални състояния на духа. Единствената голяма германска сцена е началният кадър, на който германските войски маршируват по Шанз-Елизе. Кадър, с които Мелвил се гордее най-много. За да го направи, е трябвало да извоюва изключение от закон, забраняващ публичен показ на немски униформи.

Филмът “Армия от сенки” на Жан-Пиер Мелвил показва лицето на френската съпротива, отчаяно, но упорито и дръзко; филм за изгладнелите и измършавели мъже и жени, които се движат невидимо през нацистката окупация на Франция. Тяхната армия наистина е съставена от сенки: използват фалшиви имена, нямат адреси, могат да бъдат предадени за миг от предател или от случайност. Те знаят, че най-вероятно ще умрат.

Army of Shadows (1969) е за войната в съзнанието на членовете на Съпротивата. Те живеят в постоянен страх и упорство в лицето на безсмислието. Претръпнали пред смъртта не очакват никаква награда, освен съзнанието, че постъпват правилно. Тъй като мнозина от тях умират под фалшиви имена, жертвите им никога не добиват известност. Във филма двама братя така и никога не откриват, че и двамата са в Съпротивата.

От гангстерския “Bob le Flambeur” (1955 г.) знаем, че Мелвил е един от бащитe на Новата вълна – доста преди Годар, Трюфо, Мал. Той използва реални места, кадри с камера, монтирана на велосипед, неизвестни актьори, нерепетирани улични сцени. Ежедневни случки вместо стерилизирана в студиото мелодрама. Мелвил знае, че животът на един партизанин не е поредица от романтични сцени, разиграни в окопи и квартири, а наелектризирани с двусмислие ежедневни срещи, които могат да доведат до гибел. Когато “Армия от сенки” излиза през 1969 г., филмът е критикуван от левите парижки критици като “гаулайтерски”, заради кратка сцена с участието на Де Гол, подкрепяща каузата му; в края на 60-те години Де Гол е смятан за реакционна реликва. Та по онова време филмът почти не е гледан.

Ако ме четеш и искаш да продължа да правя това, което правя, може да подкрепиш киноблога като си поръчаш тениска от https://branditi.com/
Или пък станеш мой патрон на https://www.patreon.com/moviesbg
Не подозираш от каква важност е за мен