Black Bag / Черната чанта (2025) е строго интелигентен шпионски трилър, каквито факир в жанра като Содърбърг (а и Финчър) може да произвежда по дузина на седмица с едната си ръка. Стилистично прецизен, префинно духовит, но винаги със щипка старомоден морал (взаимната лоялност на Бланшет и Фабиндер), с елегантен до болка като безупречните костюми на...
Режисьорът на хитовете Честита смърт и Откачалка Кристофър Ландън се завръща на територията на трилър жанра с убийствена мистерия, която ще накара зрителите в киносалоните да тръпнат от страх и да гадаят какъв е отговорът на загадка, в която всеки е заподозрян… или следваща жертва.
Аматьорът – шпионския екшън на Джеймс Хоус, който ще преобърне представите ни за напрегнат трилър. Със солидна литературна основа, забележителен екшън, пулсиращо напрежение, шокиращи обрати и впечатляващ актьорски състав, сред които Рами Малек, Рейчъл Броснахан и Лорънс Фишбърн, филмът обещава качествено и ускоряващо пулса киноиживяване в най-добрите традиции на жанра.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
оригинален шпионски трилър с участието на мегазвездите Кейт Бланшет и Майкъл Фасбендър, които са под вещото ръководство на отличения с „Оскар“ мултиталантлив майстор режисьор и пионер Стивън Содърбърг (Бандата на Оушън, Мокри поръчки).
Тя слуша – дело на номинирания за „Оскар“ режисьор и сценарист Крис Уайц (Маркъс, A Better Life) и продуцента на хитовете Чистката, Черният телефон и М3ган Джейсън Блум, филмът разказва за семейство, което е избрано да тества ново революционно устройство за дома – дигитален асистент, наречен Ая, който е последен писък в технологиите за „интелигентния дом“. Скоро обаче грижата на Ая става натрапчива и се изражда в насилие, което разкрива ужасяваща тайна.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
