Виолета Керемидчиева е градски активист от рядко срещан вид, самообявил се в тиха защита на ръчно изработения вкус. От стайлингите, които прави за SofiaLive (асоцииран редактор) до бутиковите бижута за лейбъла й Artishock (съосновател), Вили  пропагандира уважение към добрата визия и умното модерно. Ако пък си чел материалите и за Капитал Лайт,  Gorichka  и електронния За града, знаеш колко точно внимава околната картинка да е зелена не само на думи. Освен всичко това, в личната си индимедия, Вили регулярно приютява бързи, смели и безмилостно точни към (сто)личните дразнители текстове .

Фото: Елена Дончева за Artishock

Как я караш напоследък?
Уча се да карам.  Знам, че трябва да съм внимателна, но едва се сдържам да не натисна СИЛНО газта.

Каква музика не би пусналa на ближния си?
Скучна. Музика с клип помузикалните канали, слушана от кисели гъзари. Или такава, каквато само аз харесвам. Но ако съм сърдита и искам да го дразня или да си направя шега, много ясно, че ще направя обратното. Значи бих пуснала всякаква музика, зависи каква е заслужил.

Списанието на което искаш да си корица?
Бих предпочела името ми да е вътре. Като редактор, примерно.

Ако си куче за боеве, мислиш ли че ще се справиш?
Ако съм куче за боеве, имам ли избор?

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Да. С това не мога да се шегувам. Дори съм скучна. Да сменим темата.

Кой би наела да ти свърши работата?
Трябва само да е по-добър от мен. Така де, иначе защо да го наемам.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Не. Изпитвам огромно удоволствие определен тип хора да ме помнят с лошо.

Куца ли му нещо на “кунста” в България?
Кунстът в България върви на четири крака. Преди обвинявах прекалено многото безплатен алкохол по разни събития, на които се явяват кунстмахерите. Сега не знам какво да кажа. Знаеш, криза е, казват. Май целта на кунста да се фръцка като кунст е да го канят по събития, за да си тръгне на четири крака. Но може тази конспирация да е в главата ми само, знам ли.

На коя звезда би дръпнала шалтера?
На повечето, от които не сме чули и чели нищо ново, но са по кориците на списанията. Това е и излишен разход на хартия, която има пряка връзка с глобалното затопляне.

Най-тъжната история, която си чувалa?
Не знам. За някое мече със счупено краче примерно.

Колко годишен е твоя номер десет?
Това е номерът на улицата, на която живеех преди време. Въпреки че сме близки, нямам представа на колко е години. 50-ина?

Градска невромантика, или провансалска идилия?
“Не” на окончателното решение.

Твоят топ три за деня?
‘Копелето на Истанбул’ на Елиф Шафак, артишок (всеки ден) и красивата стъклена бутилка с капачка на винт, в която ще си наливам от днес цитронада.

Животът – риалити или на запис?
Важното е да остане лично мой, а не върху него да се нахвърлят хищни телевизионни зрители.

Едно доказателство за края на света?
Лошото възпитание. Хората са го измислили – когато си говорим, трябва да се гледаме в очите, а не да чекваме статуси и туитове на айфона. Това вдебилява, започваме да виждаме само екрана на другите, но не и какво има зад него. Е, има и такива, на които и това им е много.

Връзките: две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
Повече е. Чувствала съм го. Ако знаех какво, защо и как, щях да напиша книга за самопомощ, но не.

Как ще се казва твоето кафе?
По-важен е вкусът му. Трябва да е наистина любопитен, защото нещо последно време усещам, че кафето ми е писнало.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Там съм, да. Русалките плуват във водата.

Какво би саботирала?
Мрънкането от всякакъв вид. Предстои да се справя с колебанието.

Митът в който вярваш и този, който ти е твърде размит за да повярваш?
Не се съмнявам, че здравословният живот е полезен, то си личи от името. Не вярвам, че има перфектна идеология, общество, хора, отношения.

Кой сбъдна последно твоя мечта?
Един приятел, който превърна ужасно осем часово пътуване в истинска веселба.

Нещото с което ще се разделиш най-накрая?
Обичам да се разделям с телефона си – оставям го някъде или просто му изключвам звука и случайно пропускам  да го вдигна.

Съжаляваш ли за някой бутон, който си натиснала?
За някой ненавременен Del.

Тормозела ли си съученик като малка?
Не. Никого и нищо не съм тормозила. Даже за едни хлебарки имах колебания.

Speech racing или speed racing?
Знаеш, имам проблеми с избора, винаги се колебая.

Какво ти се колекционира?
Нищо. Не ми харесва, изглежда ми като вещомания под прикритие. Никога не съм колекционирала каквото и да е. Пък и аз губя дори нещата и хората, които ми трябват. Какво остава за някакви ненужни.

Личната ти прогноза за времето?
Интензивно падане на листа и чести прояви на дъга.

Кога научи правилата на движение?
Не ги знам и по-добре, току-виж съм започнала да се възмущавам, че не ги спазват. Така съм чувала поне.

Като чуеш думата лед се сещаш за?
Снежната кралица.

Най-самотното питие?
Чаят. И това е много чаровно. Обвиваш топлата чаша с ръка и се отдаваш на мисли.

На кой искаш да си съветник?
На който ме иска. Това, че някой се допитва до теб е доста голям комплимент.

Какво класифицират класациите?
Опитват да компенсират липсата на критична мисъл.

Любимата абревиатура?
Никога не съм мислила, че трябва да имам такава.

Колко често си сменяш паролата?
При всяко влизане. Много забравям.

Какво видя през ключалката последно?
Ако искам да видя нещо, отварям вратата.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Че това интервю ще е кратко.

Езикът който искаш да владееш?
На котките. Разбираме се, но ще ми е много любопитно какво минава в малките им главички. Може и мисли да се науча да чета, но не знам дали е сред езиците. И на мебелите може. Винаги съм подозирала, че нещата са живи. Понеже е малко плашещо, рядко имам такива мисли.

Въпрос, на който искаш да не отговаряш?
Вярваш ли в Бог, в зодиите.

2008-2011г.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!