Веселин Хаджитодоров в творческа пауза, между Anakata и Асандж

Сещаш ли се за мет-готвачът Джеси Пинкман от Breaking Bad? В една сцена от четвърти сезон е домакин на поредния купон, който организира в къщата си. Трезв и дистанциран се любува от дивана на своето творение – изтрещяла разнородна тълпа, която се размазва до припадък от алкодискосексдрога. Е, нещо като него се чувствам, каза веднъж Веско.
И наистина, Веско е социален алхимик, експериментиращ с несъвместими на пръв поглед съставки. На негово парти с постоянно прииждащи и отиващи си групички, може да се надвикваш с разпален млад режисьор за достойнствата на прозвучалото преди малко Tommy The Cat на Primus, докато в същото време млад автомонтьор, не по-малко разпалено саботира плейлиста с радио Веселина. Встрани, но не и съвсем извън фън-а,  голяма част от интересите на Веско плуват в диапазона между IT хайпа и софтуерните пропуски, които позволяват на просветения,  да преобразува техниката от  надзирател в корпоративния ни затвор в съюзник срещу системата. Нещо което на редовия гийк или нърд не му минава и през ум. Творческият поглед на Веско върху дигаталната супа в ежедневното ни меню от код и програми не е незабелязан. Миналата година например, престижен университет в Амсртердам отпечата дипломния му труд в книга шейсе евро парчето. С една дума, пред тебе е интервю с добре възпитан и благонадежден подривен елемент, рядко оставащ дълго на едно място (дори и в момента отмята хостели на евро-трип), който винаги ще ни е интересен и ще следим.

vesko

Фото: Личен архив Веселин Хаджитодоров, плюс кадър от мейкинга на този клип

Как я караш напоследък?
Предимно се усъвършенствам в това да се самоубия чрез адреналин докато започна нова работа идния месец.

Човекът, когото ще наемеш, за да ти свърши работата?
На вълка му е дебел врата, защото си върши работата сам. Почти всеки път като някой върши нещо за мен се убеждавам в правотата на тези думи.

Най-тъжната история, която си чувал?
Тъжните истории не са тези, които се опитвам да запомня.

Твоят топ 3 за деня?
Днешния ден засега клони към тотален провал, но иначе в последно време съм влюбен в едно местенце из Родопите, компанията на няколко човека прекарвам времето си. И снощния епизод на Californication не беше зле, разбирай, че не бяха спестили циците и секса.

Едно доказателство за края на света?
Въпреки всички неща, които му се случват, мисля че светът ще пребъде. Това дали ние ще сме тук, е друг въпрос.

Как ще наречеш своето място?
Нека първо го намеря.

Митът, в който вярваш и този в който се съмняваш?
Митът в който вярвам, е че имаме власт да променяме заобикалящия ни свят. Този в който се съмнявам, е че можем да го правим сами.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Взех си нови кецки и подозирам, че старите скоро ще заминат към кофата.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
е тази, която пазя за себе си.

Най-самотното питие?
Чаят. През кратката си близо 4 годишна творческа пауза без алкохол, така и не срещнах разбиране в лицата на околните, когато казвах, че вместо бира ще пия един чай.

Любимата абревиатура?
Лафчетата с MILF-ове и BBC-та взеха да се изтъркват, а пък напоследък някои хора взеха да ме спамят с ненужни детайли, затова залагам на TMI.

Какво видя през ключалката последно?
Гледането през ключалката в действителност е доста скучно занимание. Нещата, които се виждат са далеч от розовите истории във филмите.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Eдна девойка преди доста време ми обясняваше, че с един пич са само приятели.

Какво му куца на БГ кунста?
Изкуството трябва да навлезе повече в ежедневието ни и да започнем да се изявяваме на световната сцена, а не само на регионално ниво. Пък и така, току виж ни дошла някоя и друга свежа идея.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Достатъчно е да разпратим няколко записа и видеа на нашумели напоследък изпълнители, за да сме сигурни, че никакви извънземни няма да припарят в района.

Езикът, който искаш да владееш?
Този на pick-up спецовете ;)

Списанието, на което искаш да си корица?
Славата не ми е цел. Ако се озова в някое списание бих искал да е защото съм направил нещо като Anakata или Assange.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Както пее Moby, ние всички сме направени от звезди, затова гледам да не деля хората на звездни и не. В крайна сметка ако някой (нещо) се харесва на някаква група хора нека му се наслаждават, няма да им преча.

Кога научи правилата на движение?
Още ги уча.

Kолко хора ти играят играта?
За тази игра не е толкова важно количеството, а качеството. Макар че напоследък отбора се увеличава с бързи темпове.

Тормозел ли си съученик като малък?
Обикновенно аз се радвах на това внимание

Какво ти се колекционира?
Като по-малък бях плюшкин по душа и трупах всевъзможни боклуци. В момента гледам да не се затрупвам и бих инвестирал повече в колекциониране на изживявания.

Колко често си сменяш паролата?
Мързелът надделява над здравия разум. Малко лицемерно при положение, че уча студентите в НБУ да сменят паролите на няколко месеца.

Личната ти прогноза за времето?
Вижда се че идва промяна. Едни казват че е за добро, други за лошо. Аз съм положително настроен, а пък в най-лошия случай ще се измокря ;)

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Социализирам в Кроса, Билкова и Петното.

Кого искаш да саботираш?
Хейтърите.

Кой ти сбъдна последно мечта?
Напоследък сам си ги сбъдвам.

Съжаляваш ли за бутон, който си натиснал?
Съжалявам за тези, които не съм натиснал.

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
Понякога и нула е повече от едно. До кога не се наемам да кажа.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Едва ли ще пожъна успехи. Едно бойно куче, за да се справя добре трябва да е тормозено много и да е озлобено към света.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Пука ми естествено. Тая зима ставаше за каране по-малко от 3 месеца и пак беше някакво бедно. Май ще трябва да минавам на сърф.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Доброто и лошото са просто две различни гледни точки. Като цяло не се старая да се харесвам на хората, но бих се радвал да ме асоциират с положителни моменти и емоции.

Градска невромантика, или селска идилия?
Градът рядко успява да ме изнерви, а по-скоро прави живота ми по-динамичен. Въпреки това като ходя по разни забравени от бога места си мисля, колко яко би било да си имам една къщурка някъде там, в която да ходя и да паузирам ежедневието.

24.03.2013

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

1/5 - (1 vote)
4.33 avg. rating (88% score) - 6 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.