Дали ще обяснява на „прост, ясен и достъпен интелектуален език дълбокия смисъл на погото и плюсовете на добрия стар агро-алко-порно-пънк”, или ще разчиства с лакти пътя на целокупната фенска маса към бандите с читаво жило, всяка седмица Никола Шахпазов методично пресушава белите петна в  читателската емпетри памет, с  глава високо над сериозността.
Като истинска екстремна рок&текст  машина, преди да забие в Програмата разорава култовите Хаос, Нов Ритъм, Ритъм, Rolling Stonе; налива бензин и във фензина Chronicles of Chaos.  При все хардкор ореолът на митологична личност, надменно-монотонната профи фасада му е дълбоко чужда  – ревът на концертната тълпа отеква от всяка негова запетайка.
Точно сега е момента да изриташ  хилавите си чилаут навици на студа и да закачиш малко от здравословния му устрем.

Личен архив Никола Шахпазов

Как я караш напоследък?
Понякога спокойно, друг път – френетично. Обикновено нещата са на ръба между това да бъдат наистина смешни като в Две димящи дула, изпълнени с черен хумор и желание да срутиш банковия феодализъм като в Боен клуб и истински трагични като във Вавилон на Иняриту.

Човекът, когото ще наемеш, за да ти свърши работата?
Мейнърд Джеймс Кийнан, той може всичко.

Най-тъжната история, която си чувал?
Scorpions обявиха, че не само продължават прощалното турне, но и ще издават пореден последен албум. Едри сълзи се стичат по страните ми.

Твоят топ 3 за деня?
Слънцето, което се подаде в иначе почти мразовития ден. Силното черно кафе за начало и бургаското пиво, което предстои вечерта. Петте епизода от Досиетата Х, които ще изгледам (не знам защо, гони ме някаква носталгия). Ma Fleur на The Cinematic Orchestra.

Едно доказателство за края на света?
Джъстин Бийбър е първата подсказка, която Google дава при изписване на Justin. Baby на Джъстин Бийбър е най-гледаното видео в YouTube. Ако това не е краят, то тепърва предстоят ужасяващи, ужасяващи неща.

Как ще наречеш своето място?
Най-често го наричам Белград, освен в случаите, когато обичам да му казвам Београд по месстному. Трудно мога да заменя дюлевата ракия, ущипците и гледката от Калемегдан с други.

Митът, в който вярваш и този в който се съмняваш?
Вярвам, че Авитохол е живял 300 години, романтично е някак. Обаче се съмнявам, че Питър Стийл наистина е мъртъв… С един приятел все още вярваме в неминуемия риюниън на TON и съм се зарекъл дa нe пропускам концерт от comeback турнето.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Цялата си несигурност. Ама сигурно няма да се получи.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Джъстин Бийбър. Нищо че от време на време пускам негови парчета на приятелите си, но това е единствено поради липсата ми на въображение и отвратителното ми на моменти чувство за хумор.

Най-самотното питие?
Асеновградски мавруд в една нощ през самотния октомври. Само аз и въображаемия ми приятел Роджър Зелазни.

Любимата абревиатура?
TON. Ясно защо.

Какво видя през ключалката последно?
Ужасни неща, да не бях поглеждал по-добре.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Че Chinese Democracy на G N’ R ще излезе през 2002. По дяволите, как може да съм толкова наивен?

Какво му куца на БГ кунста?
Концепция, самоувереност, непукизъм, черен хумор, самоирония. А всичко това е толкова нужно на изкуството.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Аудио-визуалните дискове, които бяха пратени с Voyager не подействаха. Може би трябва да пробваме с нещо по-фънки. Примерно, вместо Валя Балканска (която е чудесна, не ме разбирайте погрешно), да изпратим нещо на Leepra Deluxe. Да потанцуват извънземните, не за друго.

Езикът, който искаш да владееш?
Фински. Звучи изключително поетично, направо извънземно. Ако някога мога да си изтананикам една песен на чист фински, ще бъда по-щастлив човек.

Списанието, на което искаш да си корица?
Това с кориците е много егоцентрично… Обаче със сигурност обаче не искам да попадам на корицата на Playgirl – помня как след своето включване там Питър Стийл не беше станал хит сред жените, но пък се бе оказал с особено много мъжки обожатели. Само това ми липсва.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Тома. Това е непоносимо.

Кога научи правилата на движение?
В много ранна детска възраст. Обичам движението – толкова е просто, със и без правила.

Kолко хора ти играят играта?
Не особено много, но пък някои от тях я играят доста по-майсторски от мен. По дяволите, трябва да подновя двуразовите тренировки на базата в Панчарево.

Тормозел ли си съученик като малък?
Облъчвах съучениците си с информация за величието на Толкин и обезателната нужда да прочетат Властелинът на пръстените поне сто пъти. Това брои ли се?

Какво ти се колекционира?
Плочи, много плочи. Искам всичко на винил – от първия Dead Can Dance до синглите на The Rolling Stones и новите неща на Burzum. Би било чудесно да започна да колекционирам фотоалбуми, картини, оригинални издания на Артур Римбо и всякакви други артефакти, които постепенно да ме превърнат в колоритен старец, когото всички мислят за чалнат, но се кефят на пуловера, новите му обувки и доброто отношение към кучетата и децата.

Колко често си сменяш паролата?
Никога? Това май не говори твърде добре за мен, нали?

Личната ти прогноза за времето?
Ще вали и пак ще вали, за да отмие греховете ни. А после ще грейне ясно слънце, за да ги повторим.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Хващам се, и още как. От време на време си мисля, че всъщност аз съм ги хванал за врата, но нищо чудно това да е предвидена част от играта.

Кого искаш да саботираш?
Цялата финансова система. Като в Боен клуб. Тайлър Дърдън е моят духовен водач.

Кой ти сбъдна последно мечта?
Моите приятели. Те са най-чудесните хора на света, те са единствените, които сбъдват мечти.

Съжаляваш ли за бутон, който си натиснал?
Като в Кутията на Ричърд Кели? Не мисля.

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
За кратко, но пък може да е невероятно.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Ще. В началото ще се представям колебливо – с повече зъбене и несигурна захапка, после ще съм едно от добрите бойни псета, а когато накрая неминуемо някой питбул ми прегризе гърлото, поне двама души ще проронят сълза и ще си кажат ”Ей, готин пес беше”.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Да, казвам го с ръка на сърцето. От време на време обаче някакви сериозни хора изкарват доказателства, че такова нещо няма, пък аз се чудя в какво да вярвам.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Би било хубаво изобщо да ме помнят, пък добро е твърде надценено понятие.

Градска невромантика, или  селска идилия?
И двете, непременно и двете. Защото в единия случай слушам с особен кеф Katatonia, докато крача край сивите панелни гиганти, а в другия наблягам на хармонична и идилична неофолк музика (примерно Forseti) и пак се чувствам на място.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!