Марий Росен е име на универсално лепило на магическа основа. Приложението му се простира в широк диапазон.  Няма нужда да чакаш 48 часа за да разбереш дали и как ти действа. Постановки, текстове, клипове,  музика -лепи му се всичко.  Режисьор е на Пластилин, Хамлет, Тест на Елин Рахнев. (Освен че са добри, последните са и успешни)  Гледал си го в Аз съм емоционално създание по Ева Енслър, Август в Оклахома; слушал си го в проекта му с Константин Тимошенко Help Me Jones (Мракът свети, Полуфабрикат,  My life is made in China са велики!). Негов е и текста на Инжектирай ме с любов от  Източни пиеси и доста други от репертоара на Nasekomix. Марий Росен е един от малкото български съвременни артисти,  при които етикета интердисциплинарен не е само модно прилагателно.

Фото: Личен архив Марий Росен

Как я караш напоследък?

Получих идеалния подарък. Карта, в която има пари, които могат да купуват само книги. Пазарувам и чета. Така че напоследък я карам по редове и междуредия. Разни пътища, някои магистрални, други междуселски. Лято е, нищо не ме притиска…

Човекът, когото ще наемеш, за да ти свърши работата?

Да ми свърши работата няма да наема никой друг освен себе си. Моята си работа на моя си гръб.

Най-тъжната история, която си чувал?

Натъжават ме старите хора. Често са много самотни. А съвсем скоро близък човек ми разказа за друг близък човек, който почина на 77 без да е правил любов. Това май е тъжна история.

Твоят топ 3 за деня ?

„Лов на дребни хищници“ на Цветодар Марков;
„Захвърлен в природата“ на Милен Русков;
ИЗДИШАЙ / EXHALE на Кирил Кузманов.

Едно доказателство за края на света?

Светът едва ли има край, просто има нужда да си изтупа чергата.
Има нужда от някаква другоизмерна пролет.
„Отвъд хоризонта има друг хоризонт“ – Томи Олофсон.

Как ще наречеш своето място?

Моето място се мести. Как да го наречеш? Променливо място?! Но има нещо в мен, което е стабилно. За него дума няма да обеля!

Митът, в който вярваш, и този в който се съмняваш?

Не се съмнявам в древните митовете. Имам към тях любопитство. Като към синтезирано познание. Паметта на костите, паметта на кръвта.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?

Тялото си.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?

Тази, която на мен не ми харесва.

Най-самотното питие?

Една бира, която се разля в Английската градина в Мюнхен. Толкова беше само това питие, че само и се разля. Изпих му последната глътка. Не си промени вкуса

Любимата абревиатура?

И т.н.

Какво видя през ключалката за последно?

Видях стряскащо се създание. Веднага избягах от местопрестъплението.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?

Че времето е наше.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?

Те да не са слепи!

Езикът, който искаш да владееш?

Английски като матерен, освен това италиански и немски. И поне един мъртъв – латинския. За езика на животните и растенията… май е вече нахално.

Списанието, на което искаш да си корица?

Някой училищен самиздат.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?

О, звезди всякакви. Не ми е работа да им дърпам шалтера. Ако ми дразнят очите ще си погледна върха на обувките.

Тормозел ли си съученик като малък?

Нямам ясен спомен. Знам, че агресията е заразна като прозявката. Особено, когато не сме съвсем осъзнати. Не че когато пораснем ни идва ума в главата. Рафинираните агресори са много възпитани хора

Какво ти се колекционира?

Нищо.

Колко често си сменяш паролата?

Не си я сменям.

Личната ти прогноза за времето?

Променливо.

Хващаш ли се на социалните мрежи?

На една се хванах. Да видим в чий тиган ще се пържа.

Какво искаш да саботираш?

В мен не дремят революции.

Кой сбъдна последно твоя мечта?

Провидението.

Съжаляваш ли за някой бутон, който си натиснал?

Не.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!