Николай Маринов- Кипо се грижи поверените му парцели в българската уеб градина, да бъдат оазиси за жадното око на онлайн пътешественика. Обикновено действията му са скрити в код, плъгини и ейчтиемел – „очилата”,  което ти не виждаш, но които дават форма на това, което гледаш. Рамката на въпросните очила също му е важна, затова с цвят, форма и език, Кипо превежда математиката в дизайна на универсален език, който ако си разумен, нямаш причина да не послушаш.

Фото: Личен архив Николай Маринов- Кипо

Как я караш напоследък?
Благодаря добре. Имам прекрасна дъщеря и страхотна жена, какво мога повече да искам. А в работата, нали знаеш, всичко е ASAP*, обаче аз я карам slow.

Човекът, когото ще наемеш, за да ти свърши работата?
Свикнал съм да си я върша сам, но иначе бих наел този, който знае и може повече от мен.

Най-тъжната история, която си чувал?
Значими за мен са мотивиращите истории, като тази за Стив Джобс например.

Твоят топ 3 за деня?
Дъщеря ми, жена ми, работата. Важи за всеки ден.

Едно доказателство за края на света?
Световната финансова криза. Скоро ще се изтрепем за чаша вода.

Как ще наречеш своето място?
Мойту си местенци. Не знам, всички места са ми чужди.

Митът, в който вярваш и този в който се съмняваш?
Като цяло не вярвам в митове.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Няма такова, разделих се с всичко излишно отдавна или се заблуждавам…

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Ами няма такава. Всяка музика си има стойност за някого.

Най-самотното питие?
Всяко питие може да бъде самотно и може да те направи самотен. Имах един приятел, който веднъж се напи с цветето си. Аз не пия като съм сам, предпочитам да си легна рано.

Любимата абревиатура?
WTF

Какво видя през ключалката последно?
Не обичам да се меся в чуждите работи, предпочитам да разгледам вътре, след като ме поканят.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Че на ФАРА награждават най-добрите реклами в БГ.

Какво му куца на БГ кунста?
Кич. И пари, за да има още повече кич. Като череп с диаманти.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Нямам идея, скоро ще го замърсим и него.

Езикът, който искаш да владееш?
Objective-C и италиански. Искам да направя всичко вкъщи да се управлява през iPad. С два таба да изгася, пусна музика и запаля свещи, след това да се обясня в любов на жена ми на италиански.

Списанието, на което искаш да си корица?
Playboy. Ей така, за тест, да видим с колко ще им паднат продажбите. Иначе ми хареса отговора на този въпрос на Борислав Банев за Forbes.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Хм, не се сещам за истинска звезда в БГ, но има няколко, на които бих им дръпнал гащите.

Кога научи правилата на движение?
Все още ги уча, пък и те все нови измислят.

Колко хора ти играят играта?
Засега съм сам.

Тормозел ли си съученик като малък?
Да, но не се гордея с това. Или тормозиш или те тормозят, това е истината.

Какво ти се колекционира?
Спомени от различни краища на света.

Колко често си сменяш паролата?
Отдавна не си ги сменям, но имам много, които използвам за различни неща. Не питай как ги помня.

Личната ти прогноза за времето?
Слънчево, с кратки превалявания от емоции.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
От време на време. Все пак е част от работата.

Кого искаш да саботираш?
ДАНСинга.

Кой ти сбъдна последно мечта?
Жена ми, когато ми роди най-прекрасната дъщеря на света. Клише, но е истина.

Съжаляваш ли за бутон, който си натиснал?
Не.

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
Благодаря ти за този въпрос. Винаги е било и ще продължава да бъде, но по-добре две плюс едно.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Аз съм Йоркширски териер и съм писал на Парис Хилтън да ме приюти.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Да, честно. Последният път когато ми стана кофти за планетата беше на среща с маркетинговия отдел на една банка, където бяха изхабили безумно много хартия, за да обсъдим кампания в интернет ?!?

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Защо не. Доброто ще победи!

Градска невромантика, или  селска идилия?
Няма как да минем и без двете. Но това важи само за София, всичко останало е идилия. Интересното е, че точно хората живяли до скоро в селска идилия създават „градската” невромантика. В малките градове хората не са достатъчно мотивирани да работят и предпочитат спокойния живот. Освен това предпочитат масата пред бюрото и други такива.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!