В момента някой чете: United и I Saw The Devil

Животът ни е достатъчно кратък, за да го хабим в четене на скучни книги. Казвам го защото   Ела при мен, Туристът, Къщата, Електрочакра, 12 приказки на Белегаст, Безкрайният път и Вълшебна нощ затварят в меките си корици твърдото ми убеждение, че Богдан Русев високо цени живота. На читателя си. Посетилите лекциите му в аулата на Егоист, Капитал LIGHT, Една седмица в София; слушалите с очите си преводите му на Гришам, Паркър,  Буковски,  Робинс , Бъроуз, Елис, Толкин знаят за какво говоря.  И докато книжните тигри пишат за аза/ бога/ народа, и тръскат от големите си писалки деенка-упражнения-вдъхновения-възмущения-огорчения-баси-кой-го-е-еня, Богдан Русев прави това в което е най-добър, по най-добрия възможен начин – води собственото си Богдан Русев шоу на стенд ъп писател с едно до три нови, широко посетени публични издания годишно, с една основна подривна цел – да подмени вехтия интериор в главите ни с обемната мисъл, че точно в този момент, получаваме и заслужаваме повече. Не по-малко. Новата му книга Три новели излиза ноември.

Внимание: Сигурно си ги чел по стоп пъти и си си ги запазил нейде, но аз да съм сигурен – подбрани от фен-базата киноревюта на Богдан Русев, тук и тук.

Как я караш напоследък?
Благодаря, вече съм по-добре. Лятото не е моят сезон.

Човекът, когото ще наемеш, за да ти свърши работата?
Логиката ми подсказва да намеря човек, който може да я свърши по-добре от мен, и да го мотивирам по подходящ начин. Опитът ми показва, че това никога не се е случвало наистина. В крайна сметка обикновено си я свършвам сам.

Най-тъжната история, която си чувал?
Натъжавам се зрително, а не слухово. Плача на филми.

Твоят топ 3 за деня?
По-скоро за седмицата: книгата е „The Dervish House”, филмът е “Drive”, музиката е Jamie Woon.

Едно доказателство за края на света?
Шоколадът с есенция от люта чушка.

Как ще наречеш своето място?
Специално.

Митът, в който вярваш и този, в който се съмняваш?
Вярвам в мита, че човешкият интелект е най-висшата форма на съществуване на тази планета. Съмнявам се, че „Хобитът“ на Питър Джаксън ще бъде по-добър, отколкото щеше да бъде „Хобитът“ на Гилермо Дел Торо.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Невниманието.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Anna Calvi – предпочитам да си я слушам сам.

Най-самотното питие?
Цяла бутилка червено вино.

Любимата абревиатура?
В последно време е LOHAS.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
„Нищо няма да ти стане от това.“

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Всичко и по-бързо, ако обичате, вече сме 2011.

Езикът, който искаш да владееш?
Регионалните диалекти на английския не спират да ме очароват.

Списанието, на което искаш да си корица?
Intelligent Life.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Не знам откъде да започна. Има ли шалтери за цели категории?

Тормозел ли си съученик като малък?
Не.

Колко често си сменяш паролата?
Никога.

Личната ти прогноза за времето?
Слънчево, но хладно.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Наложил съм си ограничение от 10 приятели във Facebook. Дори не мога да ги запълня, в момента са осем.

Кого искаш да саботираш?
Няма да кажа, за да не му разваля изненадата.

Кой ти сбъдна последно мечта?
Една авиокомпания.

Съжаляваш ли за бутон, който си натиснал?
Да, много. На бутона пишеше „OK”.

Какво му куца на БГ кунста?
Нищо. Каквото-такова.

Какво класифицират класациите?
Що за въпрос?

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Винаги има по-голямо куче.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Не.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Разбира се.

Градска невромантика, или селска идилия?
И двете, в съотношение 5:2.

Кога научи правилата на движение?
Непрекъснато ги преговарям.

Kолко хора ти играят играта?
Все повече, благодаря.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!