Сбогом, приятелю (1968) събира 2 континентални легенди

През 67-ма най-доброто от мъжкия подиум на Европа и Америка дефилира в Adieu l’ami. Делон разхожда стоманения си look година след “Самурай” по-фриволно, все пак режисьoр е Jean Herman (Under Suspicion, 2000). Бронсън пък пристига по негова покана (работили са заедно в “Червено слънце”, 71-ва). Както би забелязал някой специалист по науки за пола (има такива), в търговския мерак за успешна колаборацията се стига до хомо-еротика.

This image has an empty alt attribute; its file name is BASIC2-600x250.jpg

Мачовците се познават от Френския чуждестранен легион. Ален е отегчен хазартен тип, доктор с револвер с история; Чарлс – хулиган с дежурен фокус,  наемник във всеки смисъл, освен в най-важния. Противоположности. Винаги щедри на юмруци, когато сведеният до две-три сентенции език на мошеника-философ не стигне. Еманация на думата контрол. Цивилният живот им е интересен колкото сантасе на покер играч; стават комбина, въпреки че сценарият казва друго, по неизбежност.
Воден от чувство за вина, в капан устроен от умна златотърсачка първи хлътва Ален. След него крак повлича Чарлс. Обект на желанието/раздора е корпоративен сейф. Преди, по време и след разбиването на комбинацията са само моменти-повод за блъскане и сложни схеми кой-кого-защо, елегантният финт започва с разочарованието. Когато да загубиш доверие е недопустимо, а да разобличиш лъжата- жест на справедливост.
“Сбогом, приятелю” е консервативен, старомодно-наивен и ценен. Колко тежи една мъжка дума е тема невъзможна без сардоничен смях днес. “Сбогом, приятелю” е невъзможен и по силата на днешната политкоректнoст: ключова героиня признава, че е тъпа, втора задоволява перверзния вкус на заможни господа, трета набеждава невинен в убийство.

Основната тема е фамозно, градски уестърн пиано; хореографията (запалването на цигарата!) и операторът са едно. Крими-фабулата на “Farewell Friend” е интелигентна; диалогът – чист като герб на монета. Дали ще падне ези или тура е въпрос ирелевантен – монетата e хвърлена достатъчно умело, че да не спира да се върти през годините.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Още киноревюта на филми с Ален Делон:
Първата спокойна нощ (1972)
Un Flic (1972)
Les acteurs (2000)
Господин Клайн (1976)
Les Felins (1964)
Ледена гръд (1974)
Двама мъже в града (1973)
Le cercle rouge (1970)
The Passage (1986)
Purple Noon (1960)
Le Battant (1983)
Лекарят (1979)
Самурай (1967)
Смъртта на един негодник (1977)
Убийството на Троцки (1972)

Трима мъже за убиване (1980)
Shock Treatment (1973)
Нашата история (1984)
Циганинът (1975)
Изгорелите хамбари (1973)
Armaguedon (1977)
Тони Ардзента (1973)
Конкорд, летище 79 (1979)
Роко и неговите братя (1960)
Расата на господарите (1974)
HISTOIRES EXTRAORDINAIRES (1968)
La Piscine (1969)
The Teddy Bear (1994)
Man in a Hurry (1977)

Rate this post
5.00 avg. rating (99% score) - 5 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.