Сбогом, приятелю (1968) събира 2 континентални легенди

Anton 14.01.2015 0

През 67-ма най-доброто от мъжкия подиум на Европа и Америка дефилира в Adieu l’ami. Делон разхожда стоманения си look година след “Самурай” по-фриволно, все пак режисьoр е Jean Herman (Under Suspicion, 2000). Бронсън пък пристига по негова покана (работили са заедно в “Червено слънце”, 71-ва). Както би забелязал някой специалист по науки за пола (има такива), в търговския мерак за успешна колаборацията се стига до хомо-еротика.

Мачовците се познават от Френския чуждестранен легион. Ален е отегчен хазартен тип, доктор с револвер с история; Чарлс – хулиган с дежурен фокус, наемник във всеки смисъл, освен в най-важния. Противоположности. Винаги щедри на юмруци, когато сведеният до две-три сентенции език на мошеника-философ не стигне. Еманация на думата контрол. Цивилният живот им е интересен колкото сантасе на покер играч; стават комбина, въпреки че сценарият казва друго, по неизбежност.
Воден от чувство за вина, в капан устроен от умна златотърсачка първи хлътва Ален. След него крак повлича Чарлс. Обект на желанието/раздора е корпоративен сейф. Преди, по време и след разбиването на комбинацията са само моменти-повод за блъскане и сложни схеми кой-кого-защо, елегантният финт започва с разочарованието. Когато да загубиш доверие е недопустимо, а да разобличиш лъжата- жест на справедливост.
“Сбогом, приятелю” е консервативен, старомодно-наивен и ценен. Колко тежи една мъжка дума е тема невъзможна без сардоничен смях днес. “Сбогом, приятелю” е невъзможен и по силата на днешната политкоректнoст: ключова героиня признава, че е тъпа, втора задоволява перверзния вкус на заможни господа, трета набеждава невинен в убийство.

Основната тема е фамозно, градски уестърн пиано; хореографията (запалването на цигарата!) и операторът са едно. Крими-фабулата на “Farewell Friend” е интелигентна; диалогът – чист като герб на монета. Дали ще падне ези или тура е въпрос ирелевантен – монетата e хвърлена достатъчно умело, че да не спира да се върти през годините.