В Sleuth от 1972-ра Лоурънс Оливие и Майкъл Кейн, впримчени на дуел в гениалния сюжет на Антъни Шафър (пиеса и сценарий) изнасят представление, в което централна роля имат игрите на надмощие – интелектуално, класово; изтънчените, жестоки игри на мъжкото съперничество, в което границите се поставят от егото. Кейн е итало-любовникът, фризъор с провинциални остатъци и срам от емигрантското потекло. Оливие – крими писател, титан на мисълта, кукловод и господар в собствения си домашен лунапарк, е засегнатия на честолюбие рогоносец, който устройва изпипани, надменни капани, прехвърени без остатък от собствените му криминалета, без да си дава сметка, за възможностите на противникът. Като главна тема се оформя унижението, като форма на сближаване.

Подчинението, като заместител на близостта; подтисничеството на любовта. Оливие, с различните си интонации, езикова, книжовна претруфеност на изказа, театрална маниерност и маниакална обсебеност от фикцията говори много за коварно измамената от интелекта душевност на героя си. Кейн е на същото ниво – жертва, отмъстител и после пак жертва, персонажът му обладава милост и хуманост, които вбесяват и докарват врагът до истерия.
Забележителен, последен филм за Joseph L. Mankiewicz. Едноименната пиеса  през седемдесетте се играе 1222 пъти на Бродуей. Референциите й в британската поп-култура са големи –  виж текстовете на The Smiths през осемдесетте, например.   

В Sleuth от 2007-ма на Кенет Брана, текстът-изцяло преработен, е поверен на Харолд Пинтър.

Кейн е в ролята на Оливие от оригинала – отново писател, със славата и селебрити ореола, които само 21 век може да му даде. Джъд Лоу е в кожата на Кейн от седемдесетарската версия. Вместо фризьор, героят му, доста по-удобно, е третокласен актьор.

Това и оправдава гротеската и преувеличеността в последвалите етюди, които разиграва. В образът на Андрю Уейк е търсена по-голяма уязвимост, по-осезаема разруха от тази на Оливие. Пинтър не се е сдържал и на финала е вкарал доста от абсурдисткия си хумор, нулирайки колелото на сюжета в стартова позиция, с ново, още по-фрустриращо препятствие, елиминиращо присъствието на обществения закон, запазващо драмата в границите на интимния триъгълник.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!