Скафандъра свалям Раят е само на едно вдишване Слепия слънчоглед лъчите открадва Педя човек в свръхчовек прераства Оттук нататък не мисля да приказвам слушай тишината, тя е прекрасна… Стругаре / Луната / Духовни – Ménage à trois

Това ревю трябваше да се пръкне доста по-рано – някъде около 18-ти май, когато се и навършиха  32 години от смъртта на Йън Къртис (мир на праха му). По стечение на обстоятелствата (земетресения, почивни дни, колебания към саундтрака, страхопочитание пред Joy Division и др.) ви го сервирам сега.

текст: Lu

– Гледала ли си Control?

– Оня филм за Joy Division ли? Да, около 5 пъти.

– Значи ти е харесал?

– Превъзходен е! Автентичността му е потресаваща – правен е по книгата на Деби Къртис – съпругата на Йън – Touching From A Distance, и режисьорските своеволия са сведени до минимум. Сам Райли, този сладур, прави страхотна роля.

– Да, доста е убедителен. Като по-млад не ти ли прилича на Isaac Wright? Като го погледна и все едно Бран Старк виждам… Така, знам, че си падаш по музикални филми. Кво ще кажеш за саундтрака? Като гледам траклиста, би трябвало да ти е харесал.

– Абе… Кво да ти кажа. Ни риба- ни рак. Даже не знам откъде да започна.

– Дай да ги карамe произволно. Боуи веднага се набива на очи, защо е вътре?

–  Боуи е Лейди Гага на 70-те. Или може би по-правилно е Гага е Боуи на 10-те. Абе глема не прощава. Сещаш ли се, писах за един филм, Velvet Goldmine, там съм разгледала глем проблема  по-обстойно.

– Че глемът проблем ли е?

– По-скоро диагноза. Не бе, няма лошо. Глемът е променил света и продължава. Виж Азис – съвременен балкански Дейвид Б.

– Ти сериозно ли?

– INTP съм, обичам да теоретизирам.

Прости тази ми спекулация, да се върнем на темата. В първите минути на Control звучи Drive In Saturday и виждаме Райли… така де, Къртис, облечен в кожено палто и гримиран. Това се случва през 73-а – родителите са шокирани, младежта е развълнувана. Някъде по това време се заражда и пънк музиката. Тя много бързо съзрява и дава потомство – пост пънка. Ролята на Бауи е да ситуира времево действието и от друга страна е пример за огромно влияние – върху Къртис в частност и като цяло върху Joy Division, първоначално казващи се Warsaw.

– Искаш да кажеш, че песента на Бледия Дук Warszawa, има връзка с избора им на име?

– Да, макар хронологията да е противоречива. Joy Division са сформирани в средата на 1976-а, песента на Боуи е записана същата година, но е издадена на следващата, т.е.януари 1977. От друга страна, въпросната песен е вдъхновена от визитата на Бауи във Варшава 3 години по-рано – през 1973. Нооо, да – от това, което знам, излиза, че той е виновен. В друга сцена – където Къртис танцува пред огледалото и слуша The Jean Genie (която я няма в саундтрака, що?) и отзад се виждат плакати на рижата му рошава тиква – влиянието на Бауи е категорично признато.

– Абе защо постоянно сменяш втората буква в името на Bowie?

– Де да знам. И двете са правилни според мен, макар че филолог би казал друго. Застраховам се.

– Много място отдели на Б… Bowie. Дай сега друго… Roxy Music. Знам, че ги харесваш.

– 2HB е песен от дебютния им албум “Roxy Music” от 72-а и не е номер на молив, а абревиатура от “to Humphrey Bogart”. 2HB  я има и в саундтрака на Velvet Goldmine, явно е била хит. Наистина, добра си е песента, нищо, че предпочитам късните Рокси Мюзик.

– Извинявай, че те прекъсвам, искаш ли чипс?

– Не, мерси, не мога да пиша с мазни пръсти. Мислех си за Bowie и Roxy Music. Влиянието им е безспорно, но е удивително как нямат много общо с музиката на Къртис и компания като звучене. Така е в живота – влиянията работят по странни начини. Виж например Paul Banks – фронтмена на Interpol, слуша много хип хоп. Като казах Interpol, можеха да ги включат в саундтрака като една от групите с най-осезаемо наследство от Joy Division. Вместо това са сложили The Killers, чиито кавър на Shadowplay е безобразен. Вече ме е срам да си нося тениската на Sam’s Town, понеже след втория албум почнаха да се осират могъщо.

– Филмът е от 2007-а все пак, още не са давали признаци на осирация, имай го предвид.

– Да бе, ясно, просто използвам трибуната, за да помрънкам малко. The Killers са донякъде логичен избор и знаеш ли защо? Убийците взимат своето име от клипа към Crystal на New Order, където свири фиктивната банда “The Killers”. New Order от своя страна… Абе ти ако не знаеш каква е връзката м/у Joy Division и New Order, защо изобщо си говорим на тая тема? А, за да разбереш, добре. Та вторите са се образували след смъртта на Къртис през 1980-та, от бившите членове на първите. Мъча се да избягвам прекалени повторения, че гугълския пингвин дебне.

– Къв пингвин, бе?

– Ми тоя новият алгоритъм, дето те следи как си правиш seo-то и дали хитруваш. Тва е извън моята компетенция, затова да се върнем на New Order. Присъствието им тук е повече от естествено и 3-те инструментала, с които допринасят за саундтрака са страхотни.

– Добре, да видим какво остана –  Buzzcocks – лайв изпълнениe; неизменна част от сюжета и атмосферата. Кажи нещо за Velvet Underground.

– Само хубави работи мога да кажа, това стига ли?

– Не, ама карай. Не знам дали си забелязала, но актьорите се справят доста добре с изпълненията на песните.

– Да, и е срамота, че тук има само едно парче на “Cast Band”.

– Но пък има цели 3 на самите Joy Division – повече от достатъчно за филм, посветен на тях.

– Много смешно. Наистина изглежда до голяма степен абсурдно, че саундтракът не е изцяло от техни песни, но е обяснимо. Ако зависеше от мен и аз така бих направила. Когато в края на филма зазвучава Atmosphere е в десятката – “Don’t walk away in silence”.

– И наистина, Йън не си е отишъл в тишина. Преди да се обеси е слушал  “The Idiot” на Иги Поп и е гледал “Stroszek” на Херцог. И двамата са добри творци, не виждам защо е реагирал така.

– Шш, чакай, аз съм тая с черния хумор.  Но пък обясни присъствието на Sister Midnight в саундтрака. Всъщност г-н Къртис е бил силно повлиян от американската пънк сцена, много по-силно, отколкото от британската.

– Ще те върна малко назад, но все още настоявам, че във филм за Joy Division, трябва да има повече песни от Joy Division.

– Айде по-сериозно. Ако ти се слушат – пускаш си албумите, просто е. Саундтракът описва ситуацията, атмосферата, влиянията върху групата.

– Имаш една любима дума, забрави да я споменеш, в почти всяко ревю го правиш.

– Цайтгайста, да. Не бе, така е. Дава се различна преспектива от тази, която получаваш, слушайки Unknown Pleasures и Control.

– Control е втория им и последен албум, нали? Затова ли филмът се казва така?

– Причините са комплексни, според мен. Като цяло заради живота на Къртис, над който той е изгубил контрол заради сложната ситуация с връзките и борбата с епилепсията. Всичко почва от She’s Lost Control – песен от първия им албум, която е вдъхновена от момиче, на чиито епилептичен припадък Къртис е станал свидетел.

– Гледах някакъв кавър на She’s Lost Control в реклама на Agent Provocateur, в който Дита фон Тийз практикува bdsm с двойник на Джордж Буш. Мислех, че се пее за нещо сексуално.

– Ми не. За епилепсия е.

– Ние хубаво изприказвахме сума ти приказки за саундтрака, ама така и не разбрах какво всъщност мислиш за него.

– Филмът е пълен с музика. Филмът Е в голямата си част музика. Не всичката от тая музика е намерила място в официалната селекция. Поставен в контекста на действието, аудиофонът работи удивително. Слушайки осакатената версия, отделно от филма, това е просто сбор от свързани по някакъв начин композиции, които обаче не са хомогенни и ако не знаеш нищо за Control, ще ти се сторят като някакъв носталгичен, но безцелен микстейп.

4/6

текст: Lu

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!