Васил Богданов


Vasil Bogdanov

Фото: Личен архив Васил Богданов

Професионалната биография на Васил Богданов респектира: екс редактор в Playboy и Maxim, публикувал в Една седмица в София, dnes.bg, men.bg, ОК!, GRAZIA. Сценарист на телевизионното шоу Комисията Павлов. Отделно не изоставя Капитал LIGHT, Не!Новините и Блогът на Богданов. Към днешна дата(13.02.15) редовно пише и в сайта за оперна култура naopera.com
Материалите му за гореспоменатите издания разкриват неизменно грижливото отношение към думите, сходно с това на специалист ботаник към хилядите видове орхидеи например. Докато четем пътеписите на Васил Богданов, няма как да не усетим свеж планински въздух в дробовете си. Истински са наблюденията му и към човешката природа в статии, интервюта и лаконични очерци. И понеже са истински, в тях има и много хумор. Хумор, който не подмина и софийските протести от 14 юни 2013 насам. Негови лозунги са станалите популярни: “Граждани бият прасета, брат”, “Правя катарзиси по домовете. Тел: 0888…”, “Стойте си на Бузлуджа целогодишно, “Alex Ferguson – премиер, само той може да се оправи с червените дяволи”.

 

 

Vasil Bogdanov

Фото: Личен архив Васил Богданов, Пирин, 2011

 

Как я караш напоследък?
Горе-долу добре. Пиша сценарии за „Комисията Павлов”, а в събота и (или) неделя ходя на планина. Очертава се да приключа 2013-а само с 5-6 уикенда, в които не съм бил по баирите. Два от тях бяха през юни, когато останах в града заради протестите. Наивно си мислех, че правителството ще падне до няколко дни.

Човекът, който ще наемеш, за да ти свърши работата?
Най-добре е сам да свършиш нещата, от които разбираш. Повече усилие, но пък и удовлетворението е по-голямо.

Най-тъжната история, която си чувал?
За една държава, в която хората са с толкова промити мозъци, че през 1990 г. решиха да оставят комунистите на власт. След това го направиха още няколко пъти.

Твоят топ 3 за деня?
Обядът – по възможност извън офиса, за да ми се проветри малко главата. И някъде към 14 ч., за да няма много хора в заведението.

Разходката на път за вкъщи.

Гледането на вечерните новини – с някаква странна смесица от мазохизъм и наивна вяра, че ей сега хората най-накрая ще проумеят колко тъпо са постъпили, когато са гласували за БСП, НДСВ или пък ГЕРБ.

Как ще наречеш своето място?
Белмекен. Железница също звучи добре J

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Обичам класическа музика, така че чалгата и тежкият метъл са ми много далечни.

Най-самотното питие?
Когато си сам в командировка в чужбина.

Любимата абревиатура?
Десет години от живота ми са минали под знака на МГ, ТУ и ШЗО, затова ги чувствам близки. Между другото, в несъществуващата вече ШЗО – Плевен беше интересно. Демокрацията беше дошла и нямаше издевателства, но пък абсурдът беше на макс. В хипертрофирало поделение с 3000 души се живее като във филм на Кустурица. Представяш ли си например как ние, 23-годишни пишлемета, влизаме в столовата да обядваме, а чичковците от духовия оркестър стоят прави и ни свирят. Подът е с мозайка, няма никакви пердета или други материи, които да поглъщат звука. Ехти, не се трае. Ние ядем, а те с издути бузи свирят. Просто няколко дни по-рано са изсвирили химна фалшиво и това им е наказанието.

Какво видя през ключалката последно?
Преди 2-3 години в апартамент на отсрещния блок живееха някакви млади момичета. Разстоянието е такова, че малко не ми достигаше, за да преценя дали са красиви. Все пак беше приятно от време на време да зърнеш някое голо рамо да се белее, а понякога и гърди. Чувството е много странно – хем ти е приятно, хем се чувстваш гузен.
Иначе, когато работиш в телевизия, виждаш доста неща през ключалката, от които ти става само гадно.

Какво му куца на БГ кунста?
Не знам. Само знам, че не трябва куци футболисти да стават премиери.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Да, всички комунисти.

Списанието, на което искаш да си корица?
Не знам дали Български спортен тотализатор има някаква брошурка, но нямам нищо против да съм на корицата, а заглавието да бъде „Най-новият тото милионер на България”.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Докато работех в Playboy и Maxim, съм взимал интервюта от доста известни хора. Повечето се държаха окей. Някои, защото са възпитани и им идва отвътре, а други, защото внимават за имиджа си. Единствено двама-трима мъже, които са много често на телевизионния екран, се държаха зле с мен. Ама толкова зле, че после по два дни ме е болял стомахът от притеснение. Въпросните „мъже” са се превърнали в лелки, които карат критическата, но иначе на екрана се усмихват и го раздават много куул.
С две думи – внимавайте с хора, които от дълго време са на екран.

Кога научи правилата на движение?
Взех книжка едва на 29 години, а първата си кола купих чак на 32. Съжалявам, че не го направих по-рано. Да се събудиш в събота сутрин и да знаеш, че можеш да отидеш почти навсякъде, е прекрасно усещане.

Тормозел ли си съученик като малък?
Понякога да. И мен са ме тормозели.

Какво ти се колекционира?
Събирам снимки от планини. Има и една книжка на БТС с печати от първенците на десетте най-високи планини в България. Печатите са триъгълни и са различни от онези за 100-те национални обекта. Скоро ходих на връх Ботев, но печатът беше изчезнал. Българска работа.
Между другото, знаеш ли кой беше обект номер 100 по времето на соца? „Образцово АПК по избор”.

Колко често си сменяш паролата?
Ако не се налага, не я сменям. Имам си 3-4 пароли, които ползвам за всичко. Спомням си блажените години, когато човек можеше да се регистрира в сайт с парола от само 4 знака. И още един спомен: преди години работех в голяма международна компания. По едно време изискванията към паролите станаха толкова сложни, че повечето колеги си ги пишеха на листче под клавиатурата и всичко се обезсмисли.

Личната ти прогноза за времето?
Песимистична. От изток идва лош циклон, за който глупаците си мислят, че е освободителен.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Да. Понякога губя доста време във фейсбук. Туитър е много по-стегнат и по-ефективен, но има цели дни, в които не влизам там.

Кой ти сбъдна последно мечта?
Приятелката ми.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Зле. Направо не ми се мисли.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Не понасям горещо време, така че имам и съвсем егоистична причина да ми пука. Вманиачил съм се в разделното изхвърляне на боклука и ми е чудно как все още има хора, които не знаят, че зарядното гълта ток и без включен към него уред.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Разбира се. Предполагам, че всеки го иска.

Градска невромантика, или селска идилия?
Къща на десетина километра от голям град е най-добрият вариант.

 

 

 

 

 

5.00 avg. rating (99% score) - 9 votes

, , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)