Светослав Петров


Svetoslav Petrov

* използвани са фотографии от личен архив на Светослав Петров и Васил Германов за boyscout magazine

Първото ми впечатление за Светослав идва от красивите момичета, с които очевидно постоянно си намира работа. Второто, са демоничнонежнитеперли, които някак си все се намират на работа с него! От унилата равносметка ме спасяват принципното недоверие към първите впечатления и достатъчно дългата памет. Защото зад стилната фасада и добро владеене на Правилата на мистър Джоунс стои добрият стар, стар колкото  Егоист и Его професионализъм. Тук не дърпаме струните на отминала слава, а  маркираме пътя към сцената, на която с гръм и блясък се появяват онлайн проектът boyscout magazine и Men’s Heаlth : два различни по формат и съдържание отбора, с покриващи се по тъчлинията играчи.
“Нещата се развиха плавно, от запознанство на запознанство: Соня Илиева, Димитър Паскалев, Васко Германов  преди 12 години, Мария Телбис и Сунай Джумалъ в Егоист, Владо Константинов преди безброй години, Ники Пачев, Боби Банев, дзен будиста Деян Панайотов.” Хем те карат да ти е леко тъпо, хем от друга страна те мотивират и вдъхновяват ужасно много, отгатва мистър Петров мислите ми за удоволствието да общуваш с по-умни и по-красиви хора.

 

Светослав Петров

Фото: Личен архив Светослав Петров

 

 

Как я караш напоследък?
Ок съм. Пътувам често, работя много и се опитвам да променя режима си към още по-малко, но достатъчен сън, за да мога да свърша и прегледам всичко, което ми е интересно.

Човекът, който ще наемеш, за да ти свърши работата?
Предпочитам да си я върша сам или да работя заедно с различни хора. Изненадвам се истински ако не ме разочароват.

Най-тъжната история, която си чувал?
Болестта на човек, когото познавам и е на моите години. Плюс реакцията на Димитри Иванов на смъртта на сина му – Илиян Ружин ми беше разказвал за едно негово интервю преди много време и ме впечатли силно. Освен тези двете  – всичко свързано с възрастни хора, имам слабост към тях и ми става мъчно винаги, особено когато нямат възможност да си отидат с достойнство.

Твоят топ 3 за деня?
Crack Rock
на Frank Ocean, началото на The Thin Man от Dashiell Hammett и текстовете на George Lewis Jr., познат повече като Twin Shadow. Far gone are summer girls, In Beds with thankless boys. Тежка носталгия по лятото – много силен изпълнител.

Едно доказателство за края на света?
Късите дънкови панталони при мъжете.

Как ще наречеш своето място?
Най-вероятно дом. Или Ню Йорк.

Митът, в който вярваш и този в който се съмняваш?
Извънземни има със сигурност. Рон Джеръми и повечето дългокоси рокзвезди са ми съмнителни с бройката, но както и да е.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Неприятните черти в характера ми като прекалена арогантност, честото псуване, припряността и избухливостта. Плюс едни тишърти на Fruit Of The Loom, които са чудесни, но едва покриват пъпа. Объркал съм се нещо като ги купувах. Крайно време е да изхвърля голяма част от списанията, който съм натрупал и да подредя всичко хронологично. Между другото винаги препоръчвам да се вдъхновяваме предимно от хора, книги и музеи. Последното зарежда жестоко с идеи, особено ако е добър музеят.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Ще я пробвам с всичко, което харесвам, за да я опозная по-добре.

Най-самотното питие?
Всяко едно когато си сам. Не мога да разбера хората, които ме убеждават колко е готино да пиеш сам. Приятно е в първите пет минути, след това откачаш ако не правиш нищо друго.

Любимата абревиатура?
NSFW за жени и ASAP за музика.

Какво видя през ключалката последно?
Нямам ключалка. Имам шпионка. Всеки път като ми звънят се сещам за последната кампания на Agent Provocateur, но обикновено не ме търсят оттам.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
„Ей сега ти го пращам.“, „Ок, идвам.“ и „Съгласна.“

Какво му куца на БГ кунста?
Не разбирам от модерно изкуство и се чувствам много неловко и неподготвен в присъствието на думи като пърформанс, инсталация и биенале. Иначе се надявам всички да работят повече, да мрънкат по-малко и да критикуват конструктивно.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Ново куче, този път басет, понеже е по-аристократично животно и ще ни представи добре пред извънземните. Книгите на Капоти, Набоков и Моравия, Лара Стоун и останалите мадами с портичка между зъбите.

Езикът, който искаш да владееш?
Италиански, испански, руски и женски.

Къде се виждаш след 5 години?
На същото място, но с много пътуваме наляво надясно) как се занимавам със същите неща, но в по-голям мащаб и със същия интерес. Още странични занимания, същите велики приятели и семейство най-накрая. At the end of the day it’s all about her. Ханк Мууди, жесток сериал, философия и случки.

Списанието, на което искаш да си корица?
Предпочитам редакционното каре, иначе харесвам Vogue Hommes International, Еsquire, GQ, The New Yorker, Purple, Dazed&Confused, P aradis и най-вече Jacques.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Няма нужда. Предпочитам положителните примери.

Кога научи правилата на движение?
Още нямам книжка, малко е за срам заради това. На практика ги знам от дете, остава да го докажа и на теория.

Kолко хора ти играят играта?
Maлко – семейството и няколко приятели, на които гледам да се реванширам често.

Тормозел ли си съученик като малък?
Не, точно обратното. Мен ме тормозеха често в основното, имах и доста гадни прякори. Наваксах чак в гимназията. Харесва ми начинът, по който се обърнаха нещата.

Какво ти се колекционира?
Костюми и книги. Бях наследил едни класьори с много марки като малък, но изчезнаха някъде.

Колко често си сменяш паролата?
Офисната се сменя задължително веднъж на три месеца. Личните – само при нужда.

Личната ти прогноза за времето?
Облачно с превалявания.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Трябват ми за работа – доста удобно извинение впрочем.

Кого искаш да саботираш?
Не ми се занимава. Предпочитам да ги подминавам и да ги убия с работа и успех след това.

Кой ти сбъдна последно мечта?
Майка ми, с която обиколих градовете по източния бряг в Щатите и надолу. Страхотна жена.

Съжаляваш ли за бутон, който си натиснал?
Да, но бързо ми минава. И гледам да не вдигам след това.

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
Докато не разбере една от двете.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Много добре. Ще ги разкъсам всичките, няма друг вариант. Освен това съм гледал около седем кучета досега и имам поглед върху това как реагират, скачат, нараняват. Ще се справя отлично, сигурен съм. Имам VHS запис как гледам бой с кучета в Афганистан като съм на две годинки, сто процента ми се е запечатал в подсъзнанието. Едно към едно е с това.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Пука ми, но правя прекалено малко неща, за да го предотвратя.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Няма как да стане. Да ме помнят и с лошо, тъкмо по-често ще се сещат.

Градска невромантика или  селска идилия?
Невромантика. По-малките градове ми омръзват бързо.

 

 

05.08.2012

 

 

 

5.00 avg. rating (99% score) - 6 votes

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)