Радослав Парушев


radoslav-parushev

Фото: Личен архив Радослав Парушев

В момента някой чете:  The Informers OST

След пет книги и долавящ се с невъоръжено ухо галоп на шеста,  може да се каже, че  Радослав Парушев храни читателя си само с пълнозърнест литературен материал. Без синтетични лайфстайл добавки и ефектни екстеншъни.
Открай време, писмено и словесно, без да му мигне окото, в аналогови барове и виртуални пространства, Радослав Парушев отстоява собствено мнение за живота, смъртта и това, което тежките фундаментални “корици” затварят. И докато българите търсят таланти, с кротката убеденост на осъзнал отговорността на превъзходството си автор, Парушев безкомпромисно, том след том, изтласква лошия вкус от територията на своето влияние.

 

Radoslav Parushev
Фото: Личен архив Радослав Парушев (бел.ред. ‘2015)

 

 

Как я караш напоследък?
Ами развълнувано – през Април излиза новата ми книга „Смъртта не е за всеки”. Би трябвало да не се радвам чак толкова и да съм попретръпнал вече – все пак ми е шеста поред. Но от друга страна, ще се претръпва накрая, като се легне в земята.

Човекът, който ще наемеш да ти свърши работата?
Всичко си върша сам. Може би, ако се налага да се пребие някой мръсник, ще си наема професионални мутри. Иначе за всичко сам си се грижа.

Най-тъжната история, която си чувал?
Свързана е с личния ми живот, разказах си я сам. Не ми се изнася в публичното пространство, който ми е достатъчно близък я знае.

Твоят топ 3 за деня?
Леглото ми тази сутрин. Страхотно място – изобщо не ми се ставаше.

Приятелката ми Ники.

Chinese Democracy” на Guns’n’Roses – звучи като цял албум от мои разкази.

Филмът е „Another Earth

Книгата е „Слава” на Даниел Келман – по-добрият Радослав Парушев.

Едно доказателство за края на света?
Доста са – повече от половината съвременни български писатели. Всички съвременни български сериали, с изключение на „Под прикритие”

Как ще наречеш своето място?
Европа.

Митът, в който вярваш и този в който се съмняваш?
Не вярвам в митове – аз съм християнин. Съмнявам се в абсолютно всичко извън Христос.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Нетърпимостта към лошия вкус.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Каквото в момента се върти по MTV.

Най-самотното питие?
Водка. В пет следобед. Сам на външния бар на „Билкова”.

Любимата абревиатура?
БНТ 1

Какво видя през ключалката последно?
Директно отварям вратата, като искам да видя какво има в помещението.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
ДСБ, при това – повярвах само частично, с крайчеца на доверието си.

Какво му куца на БГ кунста?
Че още не са измрели творците от епохата на Социализма. Но малко остана.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Рубриката „Отчаяни съпруги” на предаването „Станция Нова”. Така ще елиминираме опасността от извънземна инвазия – никоя нормална цивилизация не би искала да завладее планета, на която се създава такова нещо. Даже ще ни заобикалят от няколко стотин светлинни години.

Езикът, който искаш да владееш?
Френски. Като се пенсионирам на 40 ще седна и ще го науча.

Списанието, на което искаш да си корица?
„Егоист”, някой от броевете преди 2004 г.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Той си знае. Почти съм готов вече.

Кога научи правилата на движение?
Няма кой знае какви правила за движение. Всичко е до концентрация да не утрепеш някого и себе си.

Kолко хора ти играят играта?
Всички, които съм докоснал със сърцето си. Съвсем сериозно. И го пожелавам на всеки – чудесно е.

Тормозел ли си съученик като малък?
Не. Интуитивно чувстваха, че или съм извънредно добър и позитивен, или извънредно злопаметен, или – и двете.

Какво ти се колекционира?
Преди ми се колекционираха светлооки жени. Сега искам да си събирам мои, светлооки деца.

Колко често си сменяш паролата?
Никога, толкова са хубави, дори да съм изложен на риск… Наскоро, просто така, съобщих една от паролите си на Богдан Русев и той се поизненада от нейната предвидимост. Дори попита: „Добре, това някой, който те познава, не би ли могъл да се сети за него? Например – Васото? (писателят Васил Георгиев).” От тогава чакам Васото да разбие моя виртуален свят, но той нещо се офлянква.

Личната ти прогноза за времето?
О, тази година за тъпаците ще вали кръв, доста. Иначе – през повечето време – слънчево. Тук, на юг, това е едно от хубавите неща.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
За съжаление, не разбирам въпроса. Тоест, явно – да.

Кого искаш да саботираш?
Следващото управление на мафията. Но няма да мога, спокойно.

Кой ти сбъдна последно мечта?
Е, Бог, кой друг би разполагал с подобаващ ресурс…

Съжаляваш ли за бутон, който си натиснал?
О, да. Няколко натискания на “send message” в посока хора, които не ме разбират и не са заслужавали обясненията ми.

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
Две е повече от едно докато съществува обективната логика.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Като бултериера ми Гордън, който е куче за боеве –  без оглед на какво мога да изгубя, с очи, вперени в крайната цел – бърза и сигурна смърт на противника.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Последните две-три години бяха най-студените в живота ми, за вас не знам. Очевидно тук, където ние живеем, глобално затопляне няма. Даже тези, дето най-им пукаше, вече не му викат „глобално затопляне”, а „клаймът чейндж”, което е доста по-общо и нищо определено не означава – той, климатът е за това, за да се променя.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Е, за предпочитане е. Иначе ще се явявам с сънищата им, за да им припомням колко добре сме си прекарали. Докато не се съгласят.

Градска невромантика, или  селска идилия?
Трудно ми е да преценя – живея в град, в който има над милион и половина селяни. Като ида до някое село, въпреки очакването за баланс, там пък не е пълно с граждани, пак са селяни хората. Объркващо е, някак.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

, , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)