Lu


lu

Фото: Личен архив Lu

Lu e блогър. Блогър притежаващ разностранни музикални интереси и собствена вълшебна нива, в която сее жълтиците  си. Ревютата й за албуми, течения и артисти,  които си струва да държиш под ухо, правят аналогичните рубрики в лайфстайл печата да изглеждат като пръснато със спрей букетче сухи цветя.  Ако ти е писнало от неадекватни рецензии, Lu ще ти свери мелодиите в слушалките.

 

Лу
Фото: Личен архив Lu  (бел.ред. ‘2015)

 

 

Как я караш напоследък?
Добре, благодаря. Радвам се на времеви участък без много празници. Мразим празниците.

Човекът, който ще наемеш, за да ти свърши работата?
Result-oriented интроверт, предполагам. Струват ми се добри работници.

Най-тъжната история, която си чувала?
Не ги класирам. Със сигурност всички сме чували много тъжни истории. Мога да ти кажа, обаче, последно какво ме развълнува в тая връзка. Наскоро пак гледах Небесно Царство, битките там са доста… живописни. Гледаш как невинни хора са принудени да се бият и измират заради менталната нестабилност, глупостта или личния интерес на някой с повече власт. Баба ми, която пази ясни спомени от ВСВ, винаги е казвала – няма по-лошо от военното време. Винаги, когато гледам или чета нещо по темата, се убеждавам, че е така.

Твоят топ 3 за деня?
Неочаквано мекото време навън.
Сайдер+концертни изпълнения на Mansun.
Мисля позитивно и оставям място за нещо хубаво, което да ми се случи до края на деня.

Едно доказателство за края на света?
O, далеч сме от него още.

Как ще наречеш своето място?
Да е топло, морско, културно и снобско. Френската Ривиера ми звучи добре.

Митът, в който вярваш, и този в който се съмняваш?
Вярвам, че хората са нещо повече от торба молекули. Съмнявам се, че мъжете и жените са чак толкова различни, каквото е и битуващото схващане.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Гордостта си, предполагам. Прозаично, а?

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Има някои мейнстрийм неща, които ме е срам да си призная, че слушам. Тях няма да ги пусна, за да не се компрометирам.

Най-самотното питие?
Никое питие не е самотно в моята компания. Иначе – някое лекарство.

Любимата абревиатура?
ASAP

Какво видя през ключалката за последно?
Стилизиран силует на жена. Говоря за обложката на Peeping Tom, наскоро след дълга пауза си ги припомних. Иначе каквото виждам – за мене си е!

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Не се сещам. Гледам да гледам през ключалката по-често и да не се хващам на лъжи, поне не и на тъпи.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Не, стига космически боклук. А и след време ще се върне при нас, най-вероятно.

Езикът, който искаш да владееш?
Немски, много звучен език. Обяснение в любов на немски звучи в пъти по-силно и сериозно, отколкото на френски, например.

Списанието, на което искаш да си корица?
Forbes, хаха! Другите са поза.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Абе със сигурност има един куп личности от шообизнеса, които ме дразнят, ама не съм злопаметна и точно в момента не мога да ти кажа име.

Тормозела ли си съученик като малкa?
Не, мен ме тормозеха.

Какво ти се колекционира?
Обичам минерали и скъпоценни камъни. Имам доста, но чак колекционерство не е. Като цяло самоцелното трупане на вещи, които не използваш, не ми е понятно.

Колко често си сменяш паролата?
При всеки по-силен пристъп на параноя, а това не е рядко.

Личната ти прогноза за времето?
На места са възможни превалявания.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Чат-пат.

Какво/кого искаш да саботираш?
Всички зли, себични, комплексирани и интригантстващи дребни душици. Дайте ми броня и меч!

Кой сбъдна последно твоя мечта?
The Cinematic Orchestra като дойдоха да ни посвирят в София.

Съжаляваш ли за бутон, който си натиснала?
Да, всеки има такива моменти. Важното е да се научиш да не го натискаш пак.

Какво му куца на БГ кунста?
Ами… кунста? Придават се достойнства на доста посредствени неща. Вярно, че трябва да се поощряват родните напъни, но не трябва да си кривим душата от криворазбран патриотизъм.

Кога научи правилата на движение?
Като бях малка, имахме една игра точно за тая цел. На едно картонено табло си местиш пионката, стигаш до кръстовище и си теглиш карта. На картата ти се пада някакъв знак, решаваш какво да правиш, после теглиш друга карта, на която пише вярното решение. Нещо такова, беше отдавна и доста неща ми се губят.

Kолко хора ти играят играта?
Нямам идея, предполагам никой. Трябва ли?

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
Ами уж е повече, но Ефир 2 отдавна го няма, така че и това не е сигурно. Има един много готин лаф – въпроса за връзките опира до това дали искаш да си самотен или изнервен. Ако имаш достатъчно здрави нерви, всичко е възможно.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Първо ще се пробвам да уговоря противника си да не се бием, но ако не се съгласи, ще има доста кървища.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Пука ми в 5-те минути, когато прочета нещо крайно песимистично в същата връзка, след това забравям, защото вниманието ми се насочва към глада в Африка, измирането на рибата, ядрените опити на Северна Корея или поредния атентат. Не бе, не е само в 5-те минути, пука ми по принцип, не може на нормален човек да не му пука. Но ми пука в рамките на здравословното. Засега можем да се надяваме само технологиите да напреднат достатъчно бързо, че да се ограничи отделянето на парникови газове. Ако изобщо това е основната причина, то да не знаеш вече на кого да вярваш.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Е, чак непременно… Старая се винаги да постъпвам правилно по собствените си критерии, кой как ще го интерпретира вече е извън моята власт. Зорът е докато си жив. После – дреме ти.

Градска невромантика, или селска идилия?
Градска невромантика. Селската идилия я изтрайвам само за 2-3 дена.

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, ,

  1. No comments yet.
(will not be published)