Кирил Христов


kiro

Фото: Личен архив Кирил Христов

Да балансираш върху острието на самоиронията е тънка работа. Ако нямаш други таланти под ръка, бъзиците ти връзват до време.  Появата на Kирил Христов тук е една закъсняла закономерност.  Медия сапиенс в истинския смисъл на думата и суперпозитивен агент, Киро бълбука в града като ефеверсцентна таблетка. Официалното предупреждение добронамерен хейтър на личния му сайт e само за протокола. С профи последователността на cool-естествоизпитател, Киро успява да алхимизира киселите моменти в ефектни коктейли (виж видеото наD58). Екс водещ на телевизия ММ и екс мениджър на прах за пране, понастоящем Киро води “Ние и градът” по БНТ, но така ще е само докато името му не мутира в тотален бранд.

 

Киро
Фото: Кирил Христов гост на формата “Пощенска приказка”, личен архив К. Христов (2015)

 

Как я караш напоследък?
Ставам рано, ям, спя, пия зелен чай в Радио Кафе, пак спя и после се забавлявам до 2-3. Всеки ден ми е петък. Ама на другите им е малко трудно да ми влязат в ритъм, затова всичките ми приятели са бармани и хора със свободни професии.

Човекът, който ще наемеш, за да ти свърши работата?
Много е важно да е работлив. Има такива. Аз съм умен, ти обичаш да работиш, значи сме супер тандем. Практически може да е всеки. Много обичам такива хора. Добре, че ги има, защото мързеливци като нас, които само лежат и претендират, че мислят ще ни докарат до… абе до никъде.

Най-тъжната история, която си чувал?
Много тъжни, особено моите защото са ми лични загуби. Но според мен истински тъжата история трябва да има парченце светлина вътре. Най-тъжната ми чужда история е “Гроздовете на гнева” на Стайнбек. Особено финала. Ако не се разплачете, значи не сте хора.

Твоят топ 3 за деня?
Музика – Миленита , Кино – Райън Гослинг ми е цял сезон, а за кинга – Екхарт Толе “Силата на настоящето”, държа я на телефона си да ме пази от депресии.

Едно доказателство за края на света?
Аз и ти сме доказателство, че човекът ще си замине, поне ако продължава така. Иначе светът/вселената няма да свърши. Грубо погледнато. Поне още няколко милиарда години.

Как ще наречеш своето място?
Нирвана, намира се навсякъде, където съм и аз. Влиза се през главата и после нагоре. Ако мога всеки ден да се качвам там ще е супер.

Митът, в който вярваш и този в който се съмняваш?
Снежния човек, не може да го няма, както и Лох Нес. Съмнявам се, че простаците разбират от добра дума.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Свенливостта си и надявам се смотаността.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Шабан Шаулич и бг мъжки поп групи.

Най-самотното питие?
Което и да е. Стига да не ти се говори на бара. В моят случай, беше след петата бира. Но минах на чай и вода. Вече няма самотни питиета.

Любимата абревиатура?
KYP – korean yellow pages

Какво видя през ключалката последно?
Бях на гости и погледнах от вътрешната страна на тоалетната дали някой не ме гледа докато седя на тоалетната чиния.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
“Обичам те. Никога няма да те нараня.” От жена.

Какво му куца на БГ кунста?
Творците правят изкуство за творци. Надпреварват се да се покажат един на друг колко са арт. Но изкуството е за хората.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Прясно мляко от магазина. За 4 месеца отворено в хладилника не се развали, мисля че и до космоса може да иде без проблеми.

Езикът, който искаш да владееш?
Ако мога да избирам, ще избера немски. Извънземно труден ми е. Искам испански, но мисля, че него ще успея да си го науча сам.

Списанието, на което искаш да си корица?
Някое женско. Таргет 18-25.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Хм. Нека да е някой тъжен песнопоец. Ще ми се повече весели песни да има. Няма да е Веско, той доставя радост на старите жени. Някой, който се прави на смешен ама е тъжен. Нека да е без имена. Носи катинарче.

Кога научи правилата на движение?
Като питах на първия урок инструктора дали има “втори начин” за по-бързо взимане на книжка и той ми каза:”Кирчо, тука си да се научиш да шофираш както трябва, ако искаш втори начин си ходи”. Тогава се научих. Бях на 28.

Kолко хора ти играят играта?
Всеки, когото избера да играе. Нали аз съм селекционера. Ако някой не играе, не е в играта. Т.е. трия го от фейсбук и не му вдигам телефона.

Тормозел ли си съученик като малък?
Никога, но съм ял доволно бой. По-едно време владеех перфектната отбрана на парите. Биеха ме, но не ги давах. Така че съм свикнал на бой.

Какво ти се колекционира?
Поршета… ще си остана без колекция.

Колко често си сменяш паролата?
На 2-3 години, но за сметка на това е 128-битова.

Личната ти прогноза за времето?
Прекрасно. Не вярвайте на кретените от бТВ. Всеки път като си пусна времето им, все едно съобщават ядрена война. И то за най-обикновен дъжд. Когато човек е щастлив времето не е важно. В тази връзка, не гледайте и новините.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Аз живея в тях.

Кого искаш да саботираш?
Не бих саботирал никого. Кофти хората сами се прецакват рано или късно.

Кой ти сбъдна последно мечта?
За последно бяха БНТ и инструкторът по парашутизъм Христо Киликчиев. Метнаха ме с парашут от 3500 метра. Не че ми е било мечта, но вече е. Размазващо добро. Добре де, без размазващо.

Съжаляваш ли за бутон, който си натиснал?
“Don’t save” преди няколко дни на един разказ, който пиша от 2 месеца.

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
Както вика един приятел, да те бият с 1:0 във футбола най-боли. По-добре да те спукат с 3:0, да знаеш, че си зле, ама един гол боли най-много. Мъчил си се и накрая не си удържал. В този случай 1 е повече от 2. Чувството е по-гадно.

 Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Ще бягам по ъглите и ще си пазя гушата от ухапвания. Дано противникът се умори. Бих казал, че ще го ритна по топките, но кучетата не ритат, а хапят. Ама ако е за спасяване на живот… знаеш как е.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Да, защото това означава много студ.  Голямото затопляне ще причини застудяване на климата, което за съжаление някои хора не го разбират. За тях глобалното затопляне е тропически климат, но не е.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Ами, то засега ще им е трудно, но ако ми дадат стотина години още, ще се опитам да оставя нещо хубаво след себе си.

Градска невромантика, или  селска идилия?
И двете. Обичам града, обожавам го. Не мога без мръсотията му. Но точно за това мога да оценя и дните сред природата. Не мога да деля двете. Но си мисля скоро да живея на село. Само където нямам толкова пари. Парадокс, нали?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

, , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)