Йоана Петрова


joana petrova

Фото: Личен архив Йоана Петрова

И с най-скъпите бои да рисуваш, ако не си артист по призвание ръката ти ще сътвори стерилен хаос. В кухнята е същото. Без талант “голата” рецепта е полезна, колкото партитура на Лунната соната в ръцете на катаджия.
Йоана Петрова е истински веща в занаята. Страстта й няма работно време, а призванието си тя култивира като японска градина – ден след ден, с любов и серийна (но не телевизионна) отдаденост. По диапазон на кулинарна информация отвинагипърваръка, сайтът й диша във врата на енциклопедия Британика. Хората се връщат при нея обаче не само за да откраднат ценни профи-съвети, а и заради искрено споделеното лично преживяване от поредната сетивна авантюра.
С две думи Хари Потър може да взима уроци по вкусна магия от нея, а ние и интервю.

*Към днешна дата (05. 2015) горещо препоръчвам първата готварска книга на Йоана „Аромати от сърцето на дома“ с 80 рецепти с пълнозърнесто брашно, които може да намериш само в това бижу издадено от Gourmet Publishing.

 

Йоана Петрова
Фото: Личен архив Йоана Петрова (2014)

 

Как я караш напоследък?
Както обикновено – работа, блог, приключения. Може би една идея по-лежерно, тъй като е лято. Предразполага към повече забавления, които при мен се изразяват в разходки по света и домашни партита. Обичам да събирам много хора. Весели хора. И да им готвя вкусно.

Човекът, който ще наемеш, за да ти свърши работата?
Моята работа? Не, не бих могла…

Най-тъжната история, която си чувалa?
Тъжни истории ме връхлитат постоянно. Но какво мога да направя? Аз също имам тъжни истории, но се опитвам да не мисля за тях.

Твоят топ 3 за деня?
Мястото е кухнята, независимо дали на работа или вкъщи.

Музиката е прекрасно изкуство, но през повечето време предпочитам тишината. Веднъж едно хлапе ме попита каква музика обичам да слушам, а на отговора ми, че предпочитам тишината, то ми отговори: „Тишината също е музика.” Иначе, мога да слушам почти всеки стил с изключение на поп фолк. Изборът ми зависи от моментното настроение. Напоследък се присещам за Moloko, а скоро открих Yiruma.

От два месеца насам съм на тема „Здрач” – и книги и филми. Ако изключа това моментно настроение, любимата ми книга е „Мемоарите на една гейша”, а филмите, които обожавам са „Властелинът на пръстена” и „Аватар”. Все по приказни истории си падам.

Едно доказателство за края на света?
Светът няма да свърши. Оптимист съм.

Как ще наречеш своето място?
Моето място е моята кухня. Наистина. Странно е, но там винаги се чувствам добре, независимо какво правя. А може би не е странно, защото всяка една кухня, която съм имала е единственото място в дома, на което отделям най-много внимание (обзавеждане, инвентар, настроение). Много важно е кухнята да има тераса или излаз навън. И все още мечтая за съвършенната кухня – голяма, с дървени мебели, огромен дървен плот в средата, тигани и тенджери висящи над него, сухи билки във всяко едно кътче, прашасали бутилки вино, десетки бурканчета с подправки от целия цвят и аз там, в единия край до пещта (респективно – фурната). И разбира се много шкафчета. Ами, трябват ми!

Митът, в който вярваш и този, в който се съмняваш?
Твърде своенравна и романтична съм. Вярвам в кавото си поискам. Но понякога проявявам доза реализъм и тогава се съмнявам във всичко. Зодия Близнаци съм, достатъчно е.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
О, трудна работа! Ако е вещ има по-голям шанс, ако не я използвам 2-3 години. Ако е нещо от характера ми, то вероятно би било избухливостта ми. Но, както казах вече – трудна работа. Емоционална съм си.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Поп-фолк.

Най-самотното питие?
Пиеш в три случая – от мъка, от радост (празник) и защото ти харесва. Аз съм от третата група и пия предимно вино. За мен няма самотно питие. Ако човек се чувства самотен, каквото и да пие, питието му ще е самотно.

Любимата абревиатура?
Детмаг.

Какво видя през ключалката последно?
Злорадство. Бих предпочела да не знам.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Повикаха ме като професионалист, но се оказа че са искали да се възползват единствено от медията ми. Преживях го тежко.

Какво му куца на БГ кунста?
Ами, нищо. Изкуството си е изкуство. Или го разбираш или не.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Вероятно нищо. Изобщо не се замислям за това.

Езикът, който искаш да владееш?
Френски. Двузначно.

Списанието, на което искаш да си корица?
Категорично – „Меню”.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Истинските звезди светят всяка нощ, в който и край на света да се намирам. Другите са свещички, които по всяко време мога да духна. Отново според настроението. Искам да кажа, че имаме свободния избор да слушаме, гледаме и четем каквото си поискаме или да не го правим.

Кога научи правилата на движение?
В движение. Знам малко, но може би не достатъчно за да се появя на пътя с автомобил. От малкото опити се оказва, че имам страст към бързите скорости. Обаче само ако аз управлявам.

Kолко хора ти играят играта?
Хубав въпрос! Като се замисля – почти всички.

Тормозелa ли си съученик като малкa?
Не. Но сега си показвам рогата от време на време пред колегите. Ами като не слушат!

Какво ти се колекционира?
Дамски обувки. С моя номер, естествено.

Колко често си сменяш паролата?
Не ми се е случвало.

Личната ти прогноза за времето?
Приятно.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Вече не. Даже започва да ми става досадно.

Кого искаш да саботираш?
Защо да го правя?

Кой ти сбъдна последно мечта?
Трудно е да се каже едно лице. Може би аз съм в основата, защото моя е била мечтата, но винаги има външни хора и фактори, които са допринесли за това. Имам много мечти, но само малка част от тях засега са намерения. И пак зависи от мен кога ще ги осъществя.

Съжаляваш ли за бутон, който си натисналa?
И да съм съжалявала, вече съм забравила. Вървя напред.

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
И да и не. Зависи от случая.

На втората част от въпроса – две е повече от едно, докато не дойде три.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Е, щом се налага да се бия, значи ще побеждавам.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Пука ми дотолкова, доколкото това зависи от мен.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Би било хубаво, но не винаги се получава така. Някои ме провокират да бъда лоша.

Градска невромантика, или  селска идилия?
Имам нужда и от двете.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5.00 avg. rating (99% score) - 6 votes

, , , , , , ,

  1. #1 by galika on 13.07.2012 - 14:54

    Много точен портрет на Йоана в уводните думи!! Точно такава е! А и отговорите много точно я характеризират… познавам това момиче :)
    Тя е съкровище!
    Прегръщам те, Йоана! :)

(will not be published)