Галя Йотова


galya yotova

Фото: Личен архив Галя Йотова

В момента някой чете: The Shoes – Time To Dance и Drive OST

Паве по улица и улица по град, Галя Йотова от дълги години вгражда собственото си усещане и физиономия в градския ни пейзаж, както поета изгражда поема строфа по строфа. Честно, с широко отворена бленда към животa, фотографиите й са гид с недоизказания чар на опасна приказка, предлагащ еднопосочно и еднократно пътуване – два пъти в тях не можеш да “влезеш”. Категоричната й визия кара действителността послушно да следва изкуството. Творбите й не се страхуват да изглеждат романтични, уязвими или открито да търсят изгубената красота, когато го правят. Не се натрапват с тренди-секси-хайп форма, не търсят диалога с конфликт, не се стремят да те спечелят с технически умения. Това което правят, е да внушават истории. Винаги лични, никога фамилиарни. Човешки истории за агрегатните състояния на времето. Истории с патината на собственото преживяване. Без декор. Само с подръчните средства на интелекта.
За очна справка: Софийски истории в кадърЕдна седмица в София и личният й блог.

 

Galq Yotova
Към днешна дата (21.07.2014) за Галя Йотова може да се прочете/види и това,
откъдето е и горният кадър.

 

Как я караш напоследък?
Бягам, скачам, клякам, падам, изправям се. А, пак съм се объркала. Така я карам отдавна.

Човекът, който ще наемеш да ти свърши работата?
Добре ми е сама. Мога да си викам и уволнявам на воля.

Най-тъжната история, която си чувалa?
Преди години бях на уъркшоп в Чехия. Случи се да съм в една стая с младо момиче от Русия. Бяла, руса, тънка, усмихната и ококорена като дете. Родена и израсла в някакво бивше военно, затворено градче в Сибир. Отива на изпити в Санкт Петербург лятото, но няма пари, а и е прекалено далеч, за да се върне. Изкарва есента и зимата с гуменки, върху които слага хартия и найлон, а дрехи събира от кофите. Семейството й: бащата умрял, майката-алкохоличка, сестрата-недъгава. Учеше архитектура, но снимаше от някакви далечни спомени за баща си, фотограф-любител. Бях шашната от историята й. След време я споделих  с рускиня, която живее в София. А тя ми каза: Нищо особено, в Русия всички истории са трагични.

Твоят топ 3 за деня?
София, Сава, Предчувствие за край на Джулиан Барнс.

Как ще наречеш своето място?
Моето. Прозорец, езерото, малък хълм и църква.

Едно доказателство за края на света?
Човешката глупост е най-доброто доказателство, че светът може и да не загине.

Kолко хора ти играят играта?
Не си падам по колективния спорт и за треньор не ставам.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Опитвам се да се разделя с доверчивостта си, но е такава лепка.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Гадното е, че ближните съседи ми я пускат. Аз им отвръщам с Вагнер на мах.

Най-самотното питие?
Едни водки по никое време, но това е минало свършено.

Езикът, който искаш да владееш?
Иска ми се да знам поне два чужди езика като хората и поне един като птиците.

Любимата абревиатура?
Г+С=Л, но това май не е абревиатура.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Лъжата понякога е здравословна. Тъпото е, когато некви мутри ти я пробутват за държавна политика, а некви тикви й вярват. Как да не ти стане тъпо?

Митът, в който вярваш и този в който се съмняваш?
Вярвам в старогръцки легенди и митове, съмнявам се, че красотата ще спаси света. Особено след масовото използване на пластичната хирургия.

Какво му куца на БГ кунста?
Защо да куца? Ходи си добре, даже много добре, само му липсва въздух, пространство и критика. Конюнктурата да си скимти, винаги ще има луди, които ще правят изкуство.

Какво видя през ключалката последно?
Къде са тези ключалки? Признавам, обичам добронамерено да воайорствам в светещи прозорци и да си измислям истории за появяващите се силуети. Да гледам през малък отвор е работата ми.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Малко ли е това, дето е там. Как не катастрофират тия сателити, станции, гласове и неупокойни души?

Списанието, на което искаш да си корица?
Не ща!

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Моите лични звезди нямат шалтер. Другите са крушки с нажежена жичка с кратък живот на горене.

Кога научи правилата на движение?
Уча, забравям, пак се уча, грешка, проба, грешка…Правилата са за това, да се нарушават.

Тормозелa ли си съученик като малкa?
Бях добро, възпитано, мълчаливо дете. Сега съм добра, възпитана, не толкова мълчалива жена. С две думи: развитие никакво. Тормозът си е изцяло мой.

Какво ти се колекционира?
Еротична литература. Преди години започнах: Жан Жьоне, Анаис Нин, Жорж Батай, „Ключът” на Танидзаки Джун’ичиро, Фолклорен еротикон и в един момент стигнах до „История на лудостта в класическата епоха” на Фуко. После дойде промяната и кризата. К’ва еротика, то животът бил жива порнография.

Личната ти прогноза за времето?
Слънчево и синьо и лек морски бриз за разсейване на мрачни мисли.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Отвратителен индивидуалист, тоест обикновена рибка гупа съм. И да се хвана в мрежата, нали съм малка, шмугвам се между дупките.

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
Харесва ми 1+1=3, 4, 5. За добро или зло стигнах до 1+1=2. Е, никога не съм била добра по математика, но запомних, че времето е функция на пътя и скоростта.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
По-вероятно е да съм кучка, но да се бия? Не е за мен.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Не се ли оказа глобално застудяване? Честно, пука ми за глобалното оглупяване, но не знам решението.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Аз съм си добра, но защо толкова напъни срещу забравата? Паметта си знае работата, помни важното, излишното изхвърля.

Градска невромантика, или селска идилия?
Мисля си, че живея в едното; мисля си, че ми се живее в другото. Това, което знам със сигурност е, че не искам да старея в град като София. Тук старостта е грозна, излишна, самотна, затворена пред мигащия екран на епизод 386-ти от сериала „Животът е другаде”.

 

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)