Дима Чакърова


Dima Chakarova

Фото: архив Дима Чакърова

В момента някой чете: Елена Пенева, Таня Петрова, Lu

В буренясалия в сарказъм и ирония градски живот, стига да имаш око и душа, ще намериш и редки цветя. Дима Чакърова е от хората, които са го разпознали навреме и са успели да си го запазят непокътнато. Това, което активира смисъла в малките големи неща. Искреното и личното. Това, което помага да улавяш неуловимото в картина от думи (Отг. ред. в Програмата, 2007-2011). Свойственото не за малките деца, а за тези, които са малко деца. Това, което те кара да се движиш със собствени крачки –  да се движиш, а не да се преместваш. Любопитството.

 

Dima Chakarova

Фото: Profilestudio(2014)

Как я караш напоследък?
След като напълно бях загубила вкус към живота, отново започнах да се учудвам приятно на хора и случки.

Човекът, който ще наемеш да ти свърши работата?
Обикновено, ако наистина държа на нещо, си го върша сама. Въпрос на характер. Но ако трябва да събера екип от хора за голям проект, ще са супер различни и умеещи повече неща от мен. Имам им имената и телефоните.

Най-тъжната история, която си чувалa?
Чувала съм смазващо тъжни истории. Дори в тях се опитвам да търся смисъла. Тъгата е много ценна, ако имаш силата да я преработиш и да извлечеш важните съставки.

Твоят топ 3 за деня?
Покрай Оскарите на първо място е Мерил Стрийп, която обожавам и в чийто триумф бях сигурна. Удивителна жена, която на улицата можеш и да подминеш, но на екран винаги си в краката й.

Местенце, което ми е твърде ценно, без да имаме никаква видима връзка – родопското селце Лещен. Никога няма да ми омръзне да се връщам там, за да слушам тишината.

На трето място е една будистка фраза, която ме води напоследък: “И това ще отмине”. На върха или в калта, човек трябва да вярва в това, което носи в себе си и да знае, че всичко е преходно.

Едно доказателство за края на света?
Не съм срещала толкова убедително, че да му повярвам.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Няма такова. Бих искала да придобия нови умения, но всичко, с което живея съм си го избрала, искала и отгледала.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Никога не ми се е случвало да пускам на някого музиката. Обикновено на мен ми я пускат, защото в тая сфера съм лаик – карам го на усещания и по-малко на информация.

Най-самотното питие?
Пила съм го. Бутилка бяло вино, която отваряш сам, чупейки гърлото й с нож, защото нямаш тирбушон в чисто новото си жилище. Самотните питиета ме научиха да се радвам на питиетата в добра компания.

Любимата абревиатура?
Изобщо не се сещам да имам. Толкова обичам да говоря, че абревиатурите обикновено не са ми достатъчни.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Че България е едно прекрасно място.

Какво му куца на БГ кунста?
Дали не е автоцензурата? Обаче е такъв, какъвто е – продукт на времето и хората, замесени в играта.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Мисля, че космосът трябва да ни прати малко повече здрав разум. Съществата там горе добре ни познават и едва ли биха се учудили на някаква земна пратка.

Списанието, на което искаш да си корица?
Обичам да съм зад завесите или на няколко крачки зад гърба на основния играч. Но винаги мога да оценя добре реализираната корица.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Напоследък силно искам да дръпна шалтера на някои политици и ТВ водещи, но те не са звезди. Мисля, че е време любимецът на народа Слави Трифонов да падне от върха на хранителната си пирамида, смятам личността му за крайно естетическо недоразумение.

Кога научи правилата на движение?
В първи клас, когато започнах сама да ходя и да се връщам от училище

Тормозелa ли си съученик като малкa?
Неведнъж. Обикновено вербално. Имам обаче много силен случай, след който престанах. В 6 или 7 клас имах съученичка – Зина, циганка, с 3 години по-голяма от нас, неколкократно оставала в същия клас. Носеше очила с огромни стъкла и аз ужасно й се подигравах за това, като използвах целия арсенал на детското коварство, за да измислям гнусни номера. Наскоро след като нагодих чудна фраза, която се римува с името й, попаднах в кабинета на очния лекар, откъдето на свой ред излязох с рецепта за очила. След този случай съм крайно толерантна към всеки, който е различен от мен.

Какво ти се колекционира?
Единствено спомени от страхотни моменти. Като поостарея мога да мина на биографии на велики хора – никога няма да ми омръзне да чета хубаво разказани истории.

Личната ти прогноза за времето?
Най-доброто винаги предстои.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Естествено. Там можеш да научиш неща, които никога не си подозирал, че ще искаш да знаеш.

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
Винаги съм била зле с математиката. Обикновено за сметките се грижи друг.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Вероятно собственикът ми ще си поиска парите за мен обратно. Не обичам битките и влизам в тях само, ако са на живот и смърт и засягат хора, които обичам.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Пука ми, честно. Изобщо идеята: “Аз живея, а след мен потоп” ми се вижда твърде глупава във всеки житейски аспект. Опитвам се да правя елементарни неща, но не съм убедена, че е достатъчно.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
При всички положения винаги е за предпочитане, отколкото да те помнят като глупавата, заядлива кучка, нали?

Градска невромантика, или селска идилия?
И двете на умерени, балансирани дози. Обожавам тихите неделни следобеди по софийските улици, заведенията, които ме събират с любимите приятели, а понякога и трафика по Цариградско. Но в същото време не виждам причина да се лишавам от страхотното чувство да си откъсна домат от нечия градина и да слушам по-мъдрите и от вселената истории на селските баби.

 

 

03.03.2012

 

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

, , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)