Даниел Ненчев


даниел ненчев

Фото: Личен архив Даниел Ненчев

Журналист, сценарист, писател и водещ- Даниел Ненчев е шило в медийната торба.  Бързи и яростни,  ударите му множат светлите точки в всеобщата дезинформационна завеса. Сглобени “отвесно” на екрана или водоравно на листа, думите му засичат грапавите неща в живота. Грапави като историята на Остава (пише я в момента), или като  късометражният Water (скрипт), с който взе първо място в секция млади творци на конкурса Edit в Германия, 2010-та.  Отскоро Дани е и част от екипа на Денят започва с култура. Така че, дали ще го гледаш, четеш или слушаш, зависи изцяло от  прозорливостта ти да поддържаш в изряден вид своето собствено ендеканакултурата.

 

Даниел Ненчев
Фото: Личен архив Даниел Ненчев

 

Как я караш напоследък?
Супер, често играя футбол. Иначе – ужасно. В постоянна еуфория съм от непрестанно раждащите се в мозъка ми идеи, които след това започват да живеят там като тежки пиявици. Имам идеи за филми – късометражни и един пълнометражен. Както и за трудоемки медийни проекти. Работя по тях. Тичам и в двете писти. Което е все едно да си махараджа и гейша по едно и също време. Забавно е, но отнема време, защото в работата гледам да не правя компромиси. Иначе, завършвам книгата си за най-талантливата, продуктивна и гъзарска рок група в България след Нова генерация, а именно – група Остава, която тази година става на 20 години. Книгата става бомба.

Човекът, който ще наемеш, за да ти свърши работата?
За водещ на Денят започва с култура по БНТ – бих наел Георги Тошев. Той обаче не може да седи в един и същи стол в два поредни дни. За сценарната работа в комерсиалната телевизия – Иван Ланджев, примерно. Не е лош. Той обаче се отказва да пише за рейтингови шоу-програми и сериали, за да стане доктор по руска литература, браво! Книгата и сценариите за кино – не бих ги делегирал за нищо на света. Въобще – сам съм. Приемам CV-та от хора, които са достатъчно кадърни, но и достатъчно наивни, за да бъдат като Даниел Ненчев.

Най-тъжната история, която си чувал?
Четох една статия в сайта на сп. The Economist, която се казваше The rich, the poor and Bulgaria. От нея ставаше ясно, че България е най-нещастната страна в света – заради заплатите. Което е супер тъпо. И, да, супер тъжно. Защото примерно Бангладеш или Бразилия са по-бедни от нас, но са по-щастливи. И защото ОК, в Европейския съюз сме последни, но пък сме в първата 1/4 на държавите в света по стандарт на живот. Та. За да не бъдете нещастници, драги сънародници – оценявайте повече хубавото около вас и си отваряйте очите и сърцата повече за него. И лично променяйте това, което не ви харесва, а не емигрирайте, моля. И се разцепвайте от пътувания, ако имате възможност.

Твоят топ 3 за деня?
Кино – последните 3 филма, които ме впечатлиха – Limits of control – величествена кинематография от Джим Джармуш. Американецът – дебютният филм на Антон Корбийн – художника на клипове и албуми на U2, Depeche Mode и др. Serious man – на братя Коен с Майкъл Сталбарг – най-добрият съвременен актьор, който съм гледал. Освен изключителен неудачник, какъвто играе в Serious Man, може да е и смразяващ мафиотски бос в сериала на Скорсезе – Boardwalk Empire.

Места – Local на Шейново, най-приятното място около телевизията. Иначе – Radio Café, Taba&Co, а като имам пари – Mediteraneo и Checkpoint Charlie. А в средата на септември – отивам да посетя отново Istanbul Modern и близките до него изложбени пространства за съвременно изкуство. Иначе харесвам хората с голям талант, но обичам хората с големи идеи.

Едно доказателство за края на света?
Егоцентризмът. Не красотата, драги Фьодор Михайлович, а способността за емпатия ще спаси света!

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Дет метъл. Също, поп-фолк, независимо дали идва от Плевен или от Пуерто Рико. И ще ти кажа защо. Първо, агресията не ме кефи. И второ, за чалгата – не съм ОК с пластмасовите малоумници, които се предлагат като стока и това за някой трябва да е секси. Чалгата цели долнопробните селскостопански въжделения на примитива. Което е противно.

Как ще наречеш своето място?
Някой стол в театър. Или в самолет. Като задължително до мен е жена ми Ани.

Митът, в който вярваш, и този в който се съмняваш?
Ако едно нещо е мит – няма как да му вярвам. Но пък ми се иска да вярвам в легендата, че българският народ е спасил евреите в България от хитлеровия геноцид.

Най-вече се съмнявам във всички познати националистически митове – за жените, IQ-то и пр.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
С илюзията, че нещата, които искам – могат да се случват бързо.

Любимата абревиатура?
ОК. Или P.S. За тях се сещам.

Най-самотното питие?
…е дванайстата водка. Гледай видеоклипа Live with me на Massive Attack!

Какво видя през ключалката за последно?
Това, което видях за последен път поглеждайки през ключалка ми стига за цял живот и затова никога повече не съм гледал през ключалка и не мисля да го правя отново. И така, в първи курс, ходих в студентски град и през ключалката на една баня, видях как една жена оформяше красотата си.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Че 2 плюс 2 е 4.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Да. Български извънземни.

Езикът, който искаш да владееш?
Езикът на Моника Белучи бих го овладял с моя.

Списанието, на което искаш да си корица?
GQ. В краен случай Monocle! Естествено, тези списания са интересни за мен, точно толкова, колкото аз съм безинтересен за тях.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Слави Трифонов. Първо заради чалго-мутренската идеология, която продължава да налага. Чрез псевдо-патриотизъм. И второ заради политическите заигравки маскирани като гражданска и журналистическа позиция. От етична гледна точка, това е недопустимо. Считам че ако действаш с журналистически средства – нямаш право да си сатрап за едни политици и мълчалива мумия относно други.

Тормозел ли си съученик като малък?
Не. В четвърти-пети клас съучениците ми атакуваха по-надарените момичета. Аз никога не си позволих. Сега леко съжалявам.

Какво ти се колекционира?
Книги. И списания. Имам доста колекции – всички броеве на Егоист, Мах, Едно, L’Europeo и др. Продължавам да трупам. Лошото в случая е, че с яденето – апетитът се усилва. А жилищата ми стават все по-големи, което пък е хубаво.

Колко често си сменяш паролата?
Имам различни пароли за различните акаунти, но рядко ги сменям.

Личната ти прогноза за времето?
Времето е наше. Затова прогнозата ми е за страхотно време.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Да. Обичам да комуникирам.

Какво/кого искаш да саботираш?
Другите предавания, между 9 и 10 сутринта, които са по едно и също време с моето – Денят започва с култура. Но чрез лоялна конкуренция и качествено съдържание. Бих саботирал и журналистите, за които популяризирането и мултиплицирането на случайни социални нещастия е мисията на живота им. С времето, криминалната хроника от последната страница на вестниците – отиде на първо място в публичния дневен ред на рейтинговите телевизионни новини. Което е отчайващо във всякакъв смисъл. Единственият път към еволюция е комуникирането на добри примери. Но за това се иска морал. И критерий.

Кой сбъдна последно твоя мечта?
Приятелите ми. Бяхме заедно на концерта на Moby.

Съжаляваш ли за някой бутон, който си натиснал?
Да. Когато съм наранявал нечии чувства. Моля за извинение. А, и като тинейджър много джитках електронни игри. А можех да уча японски…

 

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

, , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)