Борислав Банев


борислав банев

Фото: Личен архив Борислав Банев

Борислав Банев се дръпна от Vice (екс редактор), с което дръпна и списанието от ръцете на всички, които похотливо отгръщахме всеки нов брой преди да го добавим в колекцията. Сега франчайзът е асорти с вкус на улична пица. Но не трохите са важни, а хлябът. Банев произвежда ръчни, пълнозърнести текстове с 39 градуса температура, независимо от сезонния работодател (Името му е завинаги вградено в историята на Егоист и Его).  Пътеписи, статии, интервюта или музикални ревюта,  словоредът му засища душата, все едно слушаш Брайън Фери или Франк Запа (смешно ли ти стана, запАртък?). Истината е, че за разлика от лайфстайл шушумигите, Банев търси корените на нещата, произхода на влиянията, местата където отвеждат попкултурните синапси и докато върши това, се отнася с теб, читателя, с вниманието на азиатски домакин. Човек винаги търси хора като Боби.

 

Borislav Banev

Едно съвсем ново към днешна дата (26.05.2015) фото на Боби Банев от Георги Панчев

 

Как я караш напоследък?
Като Едуард Нортън в Боен клуб. С кървава усмивка и капки по бялата риза, ама не всичките са от мен. Опитвам се да стартирам едно бутиково проектче с най-талантливите хора, които познавам.

Човекът, който ще наемеш, за да ти свърши работата?
Тяхната кръв е по ризата ми. Фотографи, дизайнери, писачи, креативния файтон с хора, с която си омръзнахме да пием и пушим и запретнахме ръкави. Светлата страна на кризата.

Най-тъжната история, която си чувал?
Започва всеки ден в 19 ч. по националните български телевизии. Превключвам на Fiesta TV, точно тогава дават едни страхотни йога упражнения.

Твоят топ 3 за деня?
Южният парк.

Радио-предаването Falshimento по радио София.

Вечеря с любимата ми жена този век – Анна.

Едно доказателство за края на света?
Момента, в който махмурлукът уж си е отишъл, но те блъска отново в пет следобяд като комета.

Как ще наречеш своето място?
Небесен Рай. Има всичко за него в Библията и уикипедия.

Митът, в който вярваш и този, в който се съмняваш?
Официалната медицина някой ден ще се окаже мит. Съмнявам се, че 25-тия кадър в киното работи.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Твърдия алкохол, хард техното и две-три безсмислени паранои.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Ближни са съседи. На събрание на входа чичката каза публично „Хей, ти! Пускай музика силно, но само ако е кънтри, аз това слушам!” Та напоследък – само Джони Кеш!

Най-самотното питие?
Японски зелен чай. Не си спомням момент, в който искам компания за тази напитка. Социализацията в 21 в. се случва на други вещества.

Любимата абревиатура?
NSFW. Категорично отказвам да работя нещо, за което тази абревиатура важи.

Какво видя през ключалката последно?
Залепнала муха върху тиксото, което скриваше дупката на ключалката. Малка и крехка. Любопитството е убило мухата.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Че Джони Деп е на Spirit of Burgas. Добре измислено, но траеше една плажна мента със сода време.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Дъбстеп версия на Излел е Дельо хайдутин, нещо ново за дансинга на горките извънземни. Елате да потанцуваме заедно, бе.

Езикът, който искаш да владееш?
Български, ама така, че да звучи като носталгична есенна мелодия, от която настръхваш.

Какво класифицират класиците?
Начинът, по който си приготвят питието.

Списанието, на което искаш да си корица?
Forbes, поне ще е ясно защо съм там. Иначе не виждам смисъл.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
И да стане скучно?

Тормозел ли си съученик като малък?
Не. Бях срамежлив. Всичко е в детството.

Какво ти се колекционира?
Червено вино, интересувам се. Липсва само място вкъщи.

Колко често си сменяш паролата?
Сутрин и вечер. Трае около 20 мин.

Личната ти прогноза за времето?
Топло, с леки превалявания. Като за лек пуловер, мокасини и стар гръндж в ушите.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Скрита лимонка съм. По цял ден следя кой с кой се сприятелява и кой харесва това.

Кого искаш да саботираш?
Всеки. Зависи от цифрата.

Кой сбъдна последно твоя мечта?
Трансцеденталната медитация.

Какво му куца на БГ кунста?
Самоиронията.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Пестя вода в кухнята и хартия в офиса, винаги нося чантичка за многократна употреба на пазар. Толкоз. Наистина съм щастлив, ако мога да помогна с това.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Не. По-важно ми е аз как ще ги запомня.

Градска невромантика, или провансалска идилия?
Идилия! Живее ми се в Италия – с ония лозя, маси на открито, вино, паста, дъх на пармезан, любов и красива музика. Клише, ама да го духа градската гад!

Kолко хора ти играят играта?
Movies.bg . Не се сещам за други в момента.

 

23.09.2011

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , ,

  1. #1 by Ан on 26.09.2011 - 12:09

    Яко! Давай напред момче!

(will not be published)