Комарджията (2021) – има ли дъно вината?

Amor fati – обичай съдбата (си)

I dont know why i tell stories. It was a time in a place and it seems to be a thing to do

Пол Шрьодер е толкова подмолен, толкова постоянен, толкова целенасочен и фокусиран върху СВОЯ един единствен филм, че чак изумява мащаба на арката, в която оперира, наследството, което ни завещава. The Card Counter / Комарджията (2021) е поредната брънка в него. Темата отново е изкупление. Но за какво изкупление става дума? Със сигурност не и в конвенционалния смисъл, око за око-зъб за зъб смисъл на думата

Две неща трябва да се занят за Шрьодер преди анализ на филма му. Пол е с много дълбоки корени в християнската католическа традиция. Отделно, повторно е кръстен в киното на майстора на аскезата Робер Бресон (Коло пъти например Пол споменава Джебчията’1959). Двете религии обуславят почерка му, от Шофьор на Такси, Light Sleeper, през Bringin Out The Dead и First Reformed, та до Комарджията – винаги става дума за едно и също нещо.

Този филм не е за покер играча и покер турнирите, затова референциите към редица филми с комарджии като Крупието с Клайв Оуен, The Gambler с Марк Уолбърг, Grinding Mississippi с Бен Менделсън са кьорфишек. Дори Moly’s Game на брилянтния писател Аарон Соркин не е близо до Шрьодер. Покерът тук е метафора. А какво е метафората за Шрьодер – да говориш за проблема, без да говориш за проблема. Защо покерът е перфектната метафора на живота? Заради чакането. Покерът е просто професия. Маска за главния герой, нещо което той прави докато стои, чака в жултото си такси, наблюдава, калкулира и пак чака. Чака нещо се случи, а то ще се случи, казва трансцеденталният гуру Шрьодер. Няма начин да не се случи. What happens when nothing happens – разсъждава в тази лекция Пол.

Tye Sheridan(JOE), препоръчан на Пол от Ник Кейдж e страхотен избор, сякаш взел най-доброто от Майлс Телър (TOTDY) и Бaри Коган (The Killer Of The Sacred Deer)

Лицето на Айзък е перфектният екран за прожекционния апарат на Пол. Айзък вибрира на нужната за Шрьодер честота, при все че не е разбирал съвсем сценария, както признава. И Мат Дилън не е разбирал Триер, но вижте какво постигнаха двамата. Героят на Айзък е травмиран, дълбоко засегнат, извършил непростими неща. Неща за които обществото го наказва с пълна сила и му взима години свобода, но дори и извън затвора вече, Телич няма усещането, че е изкупил вината си. Той знае че е виновен и копнее толкова горещо за изкупление, за добавяне на смисъл към живота си, че никой затвор и човешка присъда не могат да му осигурят този душевен мир. При Шрьодер всичко са метафори, да. И винаги става въпрос за душевен мири други християнски понятия, а не за нещо друго. Затворът като сграда е метафора на дома. Тялото също е затвор. Затворът не е мястото което традиционно човек смята за свой дом, но за мнозина е единствен. Телич обича монотоността, порядките, установения ред, всичко което всъщност затворът като рестриктивна институция представлява. Извън него Телич е бездомен, откъснат – скитник. В затвора се учи да брои карти, умението му осигурява добро място в хазартния свят. Докато обикаля по турнири Телич среща младеж, чийто баща му е познат. Телич е бивш военен. Обучен да прилага натиск върху затворници при разпит. Обучен (от Уилям Дефо, дежурният талисман на Пол) да унижава, прекършва, унищожава психически; обучен да бъде чудовище, да бъде садист. А момчето, което Телич среща има нужда от помощ…

Айзък традиционно няма слаба роля. Знае какво прави и го прави добре. Респектът му към Пол умилява, така и трябва да бъде. Помниш A Violent Year какво стилистично бижу бе.

При Шрьодер всичко е така добре разписано, че актьорите – знам, че е крайно и уязвимо изказване, са просто ходеща реклама на скрипта. Персонажите не бягат от съдбата си, напротив, прегръщат трънения венец и бутат напред. Героят на Айзък обича да играе на карти, обича процеса повече от реузлтата. Всичко захапва опашката си в парабола и връщане назад – не, не връщане назад, а кръжене на акула в концентрични кръгове. Дори скорът например е с двойно дъно – дело на Робърт Бийн от
Black Rebel Motorcycle Club, чийто баща Майкъл Бийн е автор на парчетата в Light Sleeper (1992) Шибани гений. Шибан мастърклас!

Шрьодер е от последните оцелели неотстъпчиви и безкомпромисни кинематографи, които правят нещата по техния си начин, независимо от пандемия, малък бюджет и спънки. От последните кинематографи, духовници без расо, от които може да научиш нещо за себе си, за човешката душа, копнежи и нужди. Не знам как се е промъкнал изначално в Холивуд, скандално революционен е неговият сторителинг, инструментариум. Окуражаващо е някак да получиш потвърждение, че изкуството диша и има хора, макар и със статус на почти вековни свещени костенурки, които ги ебе за него. Чийто живот утвърждава този на Бресон, легасито на Бела Тар, на Тарковски – другите свещени костенурки.

А какви прекрасни детайли има. В затвора Телич заспива с Марк Аврелий. След затвора, в лъскавия свят на крупиета, казина и играчи с висок профил Телич пише – всяка вечер, страница след страница води своя личен дневник, точно като Итън Хоук във First Reformed. Животът на Телич е приключил. Извършените грехове са го лишили от самоуважение завинаги. Облича се стилно, води изискан живот, но вътрешно е кух. И въпреки това и иска да остави в наследство предупреждение за следващия страдалец, записки от подземието, ако щеш.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!
Последвай ни и в IG: @movies.bg

5/5 - (2 votes)
5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.