Любовните сокове на Блейк Лайвли в Savages/ Диваци

salma-hayek-as-elena

Savages/ Диваци (2012)

Новият Оливър Стоун следва пътя на нарко парите, през влюбените пистолети на двама инди drug дилъри готови да убият всичко детско в себе си, в името на отвлечената си хетера. С тела и банкови сметки на богове, Тейлър Кич и Арон Джонсън (мистър Нищо лично и мистър Лайнян Хайвер) са като Духа и Земята за леко лигавата Блейк Лайвли, Офелия, която е и разказвач в Savages.

Любовните сокове циркулират безпроблемно до момента, в който злата мексиканска кралица Елена(Салма Хайек), не решава да използва триото за нуждите на своя картел и вкарва в играта Бенисио Дел Торо- барнат до последния косъм на мазния си мустак убиец. Спойката между враждуващите е Джон Траволта, непредсказуем и корумпиран фебере агент, тъчащ на повече от два стана.

savages

Снимани с насилен нерв и къса дистанция към разстрелите от упор, entertaining кадрите са монтирани толкова динамично, че време за съпреживяване и симпатия няма. Сюжетът е модерен романс, визуално удавен в кръв, препратки към жанрови образци, автоцитати, драма.

Savages

Най-доброто е в бекграунда. Хайек е плачеща с калашников мадона. Последвалите една след друга загуби  на любимите й същества бетонират пиедестала й на безмислостен главатар, който всъщност се оказва силно ранима майка. Дясната й ръка- баща пред развод на три деца, е Дел Торо, фризиран като чер глиган, снимащ жертвите си с телефон за спомен.

Разходките по ръба на острието са му виагра, лоялността му е според курса на долара, а английският му е с  перфектно отработен акцент. Траволта пък изнася в монолог към умиращата си съпруга най-прочувствената част от скрипта.  Изповед на мишка, за която няма измъкване, независимо на какви обороти върти колелото.

Двойният финал отегчава, но е в тон с целия маниер. Диваците, дори красивите, не сключват сделки. По дефиниция са осакатени, непълноценни. Поетичният уклон  пренася разразила тасе война на някаква екзистенциална плоскост, в която владеят радикален хедонизъм и гузна съвест.

Независимо от демонстрираното можене на Стоун (Родени убийци, Взвод, Doors; сценарист на Белязания и Среднощен експрес), Диваци е лек и разочароващ като скъсана по д тежестта на бутилка хубаво вино найлонова торбичка.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Rate this post
5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.