La faille/Weak Spot (1975)

La faille e политически трилър с Мишел Пиколи и Уго Тоняци заснет в Гърция малко след милитъри режима на гръцката военна хунта, тероризирала страната в периода 1967- 74-та година.

Туристически мениджър (Уго Тогнаци) е обвинен, че е член на нелегалното съпротивително движение. Двама агенти (Мишел Пиколи и Марио Адорф) имат задачата да закарат набеденият за разпит в Централата на тайните служби в Атина. По пътя се случват серия непредвидени спънки, които осуетяват първоначалния план на агентите. Доста бързо се разбира, непредвидените спънки са режисирани от кукловода в самите служби, и целта им е да подложат на тест лоялността и реакциите на агента на Мишел Пиколи.

Френско-италиано-немската продукция е режисирана от Питър Флейшман (1937–2021). – активно ангажирана със социалните вълнения на времето си фигура; 1969-а с Волкер Шльондорф основават собствена продуцентска компания.

La faille е базиран на роман на Антонис Самаракис (1919-2003), сам с камео във филма. Старо преводно издание на романа The Flaw (с беге заглавие “Грешката”) на следвоенния хуманист все още може да се намери и по нашите букинистки сергии; публикуван е за първи път 1965-а като дистопична фантастика. По сценария са пипали пръстите на Жан-Клод Кариер (1931-2021) – легендарно име, сочено за най-добрия френски сценарист (“Тенекиеният барабан”, “Сирано дьо Бержерак”, “Дневна красавица”).
Темата е параноясалият тоталитаризъм и отчуждението, механизмите на апаратчика за повсеместна репресия и откачените амбиции на Военния “демиург” да подслушва, контролира, мачка и налага комплекси.

Образът на кукловода идеолог във филма – невероятен Dimos Starenios(1909-1983), е абсурдистко-сюрреалистичен уонаби диктатор с глобални проекти; дизайнер на човешката душа, излязъл директно от гардероба на Кубрик

Френският език във La faille прави престъпленията срещу човешкия дух на хунтата да изглеждат още по-абсурдни, а музиката на Ennio Morricone прави нещата още по-специални. Кинематографично и всякак La faille е шибана класика. Острият, недвусмислено критичен (неназидателен) тон, по никакъв начин не пречи крими-рамката да държи в съспенс от началото до края.

Превъзходната игра на Пиколи-Тоняци напомня дуета Де Ниро-Чарлз Гродин в Среднощно препусканe (1988), макар в играта им да няма нищо комедийно – и двамата им герои са жертви заклещени в режима; сближават се по неволя, но съдбите им поемат в диаметрални посоки. Подобно силно впечатление на чуждестранни актьори в гръцки контекст са ми правили само великолепните Пчеларят (1986) с Марчело Мастрояни и Погледът на Одисей (1995) с Харви Кайтел, и двата филма режисирани от Тео Ангелопулос.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни станеш патрон. Може да ни подкрепиш и като цъкнеш ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg

5/5 - (3 votes)
5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.