Всеки използва другите и на свой ред бива използван. Желанието е заличено от консумацията, онова, което мислим за свобода е само форма на заробване. Микела Марчано/”Порнографията или изчерпването на желанието”

“Няма по-добро от насилието в областта на доброто общуване” казва “мадоната на траш литературата” Виржини Депант. Същата стои зад еякулиращия от секс, порно и куршуми Baise-Moi/ Rape me. Mрачната, ожесточена история e поверена на реални порно актриси, остъргали ада. Карен Ланком за съжаление вече не е сред живите, докато ХХХ клипчета с Raffaëla Anderson има бол. Двете, достатъчно набрали от извергитe, с които са си имали работа в бранша, късат синджира и отстрелват де що видят деградирал задник на някое шибано шовинистично прасе. Valar Morghulis е положението. Някои ще се сетят за Monster (2003) или ще направят паралел с войнствения феминизъм в крейзи манифестите на Валери Соланас (1936-1988) и няма да сгрешат кой знае колко. И, естествено, за Хлапета (1995) на Лари Кларк и Родени убийци на Оливър Стоун, макар че тук става въпрос не просто за скандален натурализъм или гарафични провокации, авторките и участничките работят се с корава биография с неоспорима валидация.

Преди да изстреля дебютния си бестселър в окото на академичния консерватизъм Виржини Депант е бивша проститутка. Втората съавторка на филма Корай Трин Ти пък е известна порно труженичка, известна с псевдонима Корали. През призмата на този суров бекграунд и инфернален опит, в който едва ли има сексуална девиация, депресивно състояние на отчаяние или форма на насилие, което двете да не са видели и преживяли върху собствената си кожа, филмът им като трансгресивен акт заслужава уважение каквото се оказва на оцелял от катастрофа боец.

Виржини Деспент (Director, Novel, Screenplay), Корай Трин Ти (Director, Screenplay) режисират Baise-moi, а.к.а Целувай ме, а.к.а Rape me както си искат, и няма естетически и всякакви други граници, които токчетата на французойките феминистки да не се осмеляват да прекрачат. Двете са достатъчно умни за да не използват киното за избиване на комплекси, при все че етикета “серийно екзекутиране на мъже-насилници от полудели кучки с пистолети решили да го начукат на маскулинния свят” лесно може да ги бутне в такъв коловоз (хората искаме лесни отговори на сложни въпроси). Тук се сещам за лабиринта на ужаса и справедливо изригиналото отмъщение на Лисабет Саландер от Милениум трилогията на Стиг Ларшон, изиграна великолепно от Нуми Рапас.

Сцените са шокиращи (много повече от Нимфоманката’2013 на Триер), но не са порно, което да иска да те възбуди, напротив, като част от света на персонажите секс сцените са автентични, а не изиграни, разликата е огромна. Няма на ужким. Toва което момичетата са създали е възможно да се произведе само във войнствено свободолюбива Франция (кенсъл културата днес няма да го позволи обаче), която точно защото знае превъзходно граматиката бърка смело в кодовете.

Филмът е представителен за това какво е Новото екстремно френско кино, след който по-добре ще разбереш Гаспар Ное, например. Разказващите охотно и нашироко сексуалния си живот Катрин Брейа и Катрин Мийе също гравитират около Baise-Moi.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!