Yves Saint Laurent би трябвало да действа декадентски, с големи дози разкош и разложение в един и същ момент, както публиката е програмирана да мисли, че живеят голееемите модни дизайнери. Резултатът говори друго – Ив Сен Лоран (2014) е дълбок колкото поднос за рулца от раци. Само в една серия от сериала Mad Man има повече ценна суровина за епохата, в политически, културен и всякакъв социо аспект. Както и да е.  Историческият размах на Jalil Lespert стига само до бегло маркиране на тусовката, с която друса гениалния Ив.

Акцентът към фриволната крехкост и хомосексуалността заемат твърде много място в сапунения мавзолей на парижкия любимец. Геният трябва да страда, това е клише, което киното не може да ни спести, от преяждане или от глад, това няма значение. Освен прекопиране на Пит Мондриан, ми се щеше да видя повече за художествените постижения на Лоран в комерса. Титулярът обаче, Pierre Niney, познат от Un homme idéal (2015, е истинска находка. За ташак същата година излиза и Saint Laurent…

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg