Веркмайстерови хармонии (2000)

Историята на Werckmeister Harmonies обитава скован от студ и мъгла анонимен провинциален унгарски град. В откриващия двайсетминутен кадър разказвачът Януш Валушка (Lars Rudolph) – юродив, сталкер, the holy fool на града илюстрира нагледно какво представлява слънчевата система, поставяйки обитателите на една кръчма в ролята на всяка от планетите.

Прелюдията е към основния конфликт – гостуването на мистериозен цирк с огромен препариран кит* и агит-проп зловещите сеанси на фанатично джудже именовано Принца (напомня много цирковото джудже от “Тенекиеният барабан” на Шльондорф). Тъмната харизма на Принца в съчетание с екзотично-фантастичното присъствие на тоновете мъртва плът на кита, на която Януш става нещо като верен апостол, отключват у местните хора неосъзната, но съвсем реална и стадна агресия. Безконтролна тревожност от срещата с непознатото, страховитото и безмълвното водят до социален погром.
Китът и Принца са мистерия едновременно ужасяваща и очароваща. Въпреки страха човек  се предава на помитащото иррационално чувство и удължава нездравословния контакт с тайната, след който контакт никой вече не е същият.

Черна комедия (и такова определение има за Хармониите), хорър или алегория – жанрът на всепризнатия шедьовър варира според гледната точка.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Дългогодишният тандем Бела Тар – Ласло Краснохоркаи (Торинският кон) е незаменима комбинация от единомишленици в изкуството. Пример за перфекционизма им е “отварящото” прищракване, което година и половина търпеливо чакат да “чуят”, търсейки идеалния площад за кадъра с фургона с кита. Резултатът – мрачна, протоевангелска поезия и меланхолична притча, единствена по рода си в съвременното кино.

* ценно инфо за прототипа на кита във филма, прочетох в блога на Стефан Иванов.