Everybody’s Fine (2010)

При все протяжния си стил на преразказ, Everybody’s Fine на Kirk Jones е повече от предколеден семеен филм, най-малкото защото изобщо не е “хепи”.
Франк – Де Ниро, е пенсиониран кабелен техник, който осем месеца след смъртта на съпругата си предприема пътешествие за заздравяване на връзката с четирите си пръснати в Денвър, Чикаго, Ню Йорк и Лас Вегас деца. През прозорците на автобусите и влаковете го наблюдава делото на живота му –  реещите се от стълб на стълб километри жици. Кабелите с които Франк е изучил децата си, проводниците които през цялото време озвучават техните обезпокоени от внезапната му поява гласове.

Срещите им протичат в негласно установените междупоколенчески правила на “превенция от истината”. Комуникацията между тях е като тази между аналоговото апаратче и изключената плазма на една от дъщерите, която Франк “щраква” (страхотно намерена метафора). На стоп-кадър всичко изглежда чудесно, но Франк разбира, че никое от децата му не е това, който той е желал да бъде и за което цял живот е работил. Пътуването му е пътуване към миналото, там, където са се тъкали нишките на толкова деликатните семейни взаимоотношения. В  настоящето го връща разклатеното му здраве и последвалата истина за четвъртото му, и най-талантливо дете Дейвид. Драматичния развой е подсилен с тревожни прогнози за настъпващия ураган (Алис) аналогична музика и спираловиден диалог – Франк неизменно започва и приключва разговорите с едни и същи реплики за щастието, които придобиват смисъл след поантата на края.

Цялата “развий-таланта-си” линия съдържа косвени препратки към биографията на Де Ниро (баща му е бил художник), участието му в “Големите надежди” и личния му проект “История от Бронкс”. Той е убедителен като аналогов татко, както е убедителна и играта на Сам Рокуел, Дрю Баримор и Кейт Бекинсейл в малкото им отредено екранно време. Но най-достоверна е тезата, излязла от устата на една тираджийка :
– Човек се самоунищожава сам през цялото време. Пие повече от колкото трябва, яде повече отколкото трябва и през цялото това време си намира оправдание да го прави.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!