Тони Ердман е пенсионер, пиано даскал, диригент на училищен хор, зевзек. Персонаж нетипичен за бюргерския сериозния контекст на Аахен, който обитава с любимия си четириног. Тони всъщност е име на измислен образ. Учителят Уинфрид Конради го “облича” заедно с чифт изкуствени горни зъби и черна перука. Тони е фънк и пънк отвсякъде. В една метавърс спокойно може да кажем, че Тони е немския Анди Кауфман.

Един ден смъртта на кучето на Тони (като мотив на кънтри песен, нали) става повод Уинфрид да потърси отново дъщеря си. Двамата имат хладни отношения. Не, всъщност двамата нямат абсолютно никакви отношения. Зеро. Инес е амбициозна бизнес консултантка с добре платена кариера извън Германия. Аусорсинг и куотъри са имената на двете й сърдечни камери. Та Тони отива в Букурещ, където Инес аутсорсва в командировка. Почти веднага влиза рязко в живота й и куотърите й отиват по дяволите. Ударно, с гръм и с кукерски трясък. Боже, кукерският танц на Тони трябва да се прожектира на лууп в Гугенхайм 24/7.

Истината е, че Тони разцепва небосвода като светкавица. Във време на Интернет 0.3, в което всеки кълве на парите сърцето на Тони граничи с поне три морета. Сцепва ефира с целия богат и нелеп импро-репертоар от “хаха”-тъжни номера, на които е способен един излязъл от ръкава на Роберто Бенини жалеещ по кръвта си баща. И това е нищо по малко от шок и ужас за кръвта му, за блудния син, пардон – дъщерята. Стендап театърът, който Тони/Уинфред устройва, хвърля в паника стерилната й, загубила отдавна връзка със себе си природа.
Следва 2 ч. и 42 минутен психосоматичен танц в търсене на загубената човечност (сори, но клишето некси е вярно), в които баща и дъщеря търсят и намират, намират и губят или пък отричат близостта по между си.

Абсурдно комичните сцени стягат гърлото с прекрасно намерен ритъм, тайминг, всьо. Монтажните ножици са могли да облекчат формата, но и така нямам против. Да – арткино чекващо всички кутийки на критериите за фестивални награди (обра ги всич-ки-те, косматото му копеле), но никой гледал го няма да отрече, че Тони остава в душата ти завинаги. Ако я имаш , разбира се.

Великолепно ювелирно откровение е „Тони Ердман“, трети филм за Марен Аде (1976), сценарист и режисьор на предишните си две пълнометражни истории (“Гората от дърветата” и “Всички останали”).

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, защо не ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg