Наред с всичко изприказвано за класиката (без особен финансов успех) на Андрей Кончаловски, Влакът беглец е едно от трите големи(най-голямото) заглавия на Ерик Робъртс – традиционно подценяван и от теб, признай, актьор. Другите две са The Pope of Greenwich Village и  The Nature of the Beast. За ролята си на наивния синеок боксьор-затворник Ерик получава куп номинации от най-значителните, без продължение.

Куцият късмет е и в основата на разочарованието му от индустрията. “След като не разбраха качеството… прегърнах количеството.” Правилно. Ерик не е Робърт М. Пърсиг, а тази философия притежава желязна икономическа логика. Затова след Влакът той прегръща около стотина продукции, повечето от които, би било проява на лош вкус, ако знаете.

Кастелянец (прякор лепнат на автора на “Сибириада” от Брандо ) ползва сценарий на Куросава, който Акира така и не успява технически да заснеме сам. За разлика от Ерик, купчината номинации на  среднощния каубой от горната снимка (ако не сте гледали Войт като Джо Бък кръгом марш в торентите) му донасят Златен глобус за главна мъжка роля. Не само визията – символно натоварена догоре влаковата композиция е самостоен партньор на декласираните елементи, но и сюжетът е подмолна класика. Благите на духа теми за садистичната власт, способностите за бунт и малодушието на потиснатия, както и шибаното социалното неравенство (материалът на Колдуел, Фокнър, Ъпдайк и прочие), са прекрасно заковани в диалог, екшън и драма.

Това че единоборствата в Полетът над гнездото на Формън и Рамбо 1 (да, сериозно) са преди него не омаложават постижението и посланието. Игривата по руски музика, когато не е Вивалди изпълнен от руски хор леко вреди на страхотната игра, но все пак да не забравяме, че това са осемдесетте. Камерата имитира документалност, а финалът с право е смятан за един от най-запомнящите се. Джон Войт (освен при Шлезинджър го препоръчвам силно и в Deliverance на Джон Бурмън) прави всичко възможно да те докапа за гърлото и успява, мамка му, успява. Изпълнението му е велико колкото шестата партия на Фишър – Спаски 72-ра.

Ако се питаш за кого бяга влакът беглец, ще перифразирам Хем – влакът бяга за теб. За това, че трябва да се бориш като звяр, за да умреш свободен. Какво печелиш и какво губиш са реторични дзен въпроси. Изобщо, все лоши новини. Екзистенциални клишета и ляв патос на бедняка, с които подозирам не искаш да се асоциираш. А и да го направиш по силата на някакъв надценен каприз на мнима солидарност, пак нямаш никакъв, ама никакъв шанс в кой да е коледен конкурс за айфон шест-седем-осмица. Извън релсите е опасно, не напускай коловоза!
Апропо, Сибириада на Кончаловски съм гледал като дете и не го помня, ни виж каква чудесна работа е свършил в Микеландажело и като съсценарист на Тарковски в Иваново детство и Андрей Рубльов!

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!