Малко късмет за по-късно

Филмът “Малко късмет за по-късно” (2017) е по-разкази на боксьора и писател Палми Ранчев (с камео). Задкулисието и съвременната история на България през физическото оцеляване на улицата е постоянна тема в творчеството на Палми. В бокса отношенията по подразбиране са почтени, а ценностите са ясни, но това не е типичната боксова история, героите тук са грубо изтласкани в ъглите на живота мъже, които правят каквото е необходимо за да запазят достойнството си и да оцелеят, при все моралните и етични конфликти между двете. В тегавия и безизходен социален партер който обитават уменията на маргиналите се търгуват и употребяват на цени на дребно, за гладиаторски забавления и нелегална печалба.

София във филма, като избрани локации е както си трябва – мръсна, евтина и продажна, населена с дилъри, брокери, тарикати, мошеници и тук там някоя добра душа. Прави впечатление чудесната игра на двамата титуляри Цветан Стоянов и Явор Борисов, и двамата положили съвестен труд за да изглеждат убедително в кожата на тихо отчаяни и декласирани, някога спортни надежди а сега представителна извадка за изгубеното в прехода поколение.

Специално бившият опит и очевидна трансформация в теглото на Явор Борисов придават стойност на проекта – за първи път в беге филм може да видиш това което на “запад” е стандартна норма – работа с килограмите, когато историята го изисква. Спокойно може да се каже, че играта и присъствието и на двамата са магнит за окото, силно автентични и няма причина да са недоволни от себе си, при все широките пробойните в сценария (Чавдар Живков – сърежисьор и с епизодична роля) и странно неразбираемите режисьорски (Александър Смолянов, Чавдар Живков) решения – повествованието за перипетиите на единия боксьор рязко бива сменено с това за другия, в която фуга опитът ми да сглобя и направя сам прехода като зрител пропадна безвъзвратно. Смолянов (с богат театрален опит ) пише и снима историята за Денчо Асенов (Цветан Алексиев), а Живков на шампиона Явор Каменов (Явор Борисов), явно оттам и стилистичните разлики. Саундтракът (Гаро Ашикян) само пречеше да повярвам на визуалното ( добра камера на Димитър Костов), но пък самият Ашикян като актьор стоеше добре в ролята на наркодилър.

Rate this post
0.00 avg. rating (0% score) - 0 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.