В Pis’ma myortvogo cheloveka/Letters from a Dead Man компютърна грешка довела до размяна на атомни бомби слага край на нормалния живот по бедната ни клета земя за стотици години напред. В градa хикс, хората обитават прокопани землянки. На радиактивно замърсената повърхност всичко е леш, а властите са наложили полицейски час и държат здравите индивиди изолирани в централен бункер. Опитвайки се да покрият причината за взрива, държавните кукловоди се опитват да използват екокатастрофата като удобен повод за начало на Трета световна война.

След края на историята на човечеството нещата са тривиално ужасяващи. Главният герой  – Нобеловият лауреат Ларсен, води хаотична битка за оцеляване, като се грижи за група деца и възрастни. Ментално и физически единствено той не е запокитен в отчаяние и истерия от технологичния крах.

Ученът Ларсен размишлява над трагедията и самоунищожителната природа на човека в серия от въображаеми писма, адресирани до най-вероятно вече мъртвия си син Ерик… Казах ли ти, че ще се пържиш в мъртвохладна криожега в този филм?

Konstantin Lopouchanski е създал постапокалиптичен шедьовър, който мачка визуално и натиска правилните бутони за да ти вземе и дъх и всичко. Научната (съветска) фантастика е й пълнометражният дебют за Лопушанский, като над материала са работили великият Алексей Герман (Трудно е да бъдеш Бог), а като съсценарист и самият (OMG ) Борис Стругацки. Филмът е пределно остра в посланието си социална антиутопия и меко казано шокира зрителите си още с появата си (15 септември 1986-та), съвпаднала мрачно с Чернобилската авария.

Ядрена катастрофа, тотално хвърлящи в потрес сеизмограми и прочие риъл компромати  за некомпетентността на властта експлицитно показани на киноекран са бодяли комунистическите очички на цензурата.

Не мисля, че има филм, който да слиза толкова надълбоко в мрака. Слагам го наравно само с друг съветски реквием – Come And See (1985) на Елем Климов. Ако бъдещето на човечността те интересува и не се правиш на умряла лисица, гледай и Сталкер на Тарковски, The Road по Маккарти , Чернобил – бият същата камбана. Гледай ги, но и гледай да не изпаднеш като нас в заешката дупка.
Апропо, Алберт Швайцер чието име използвам в заглавието е нобелов лауреат за мир от 52-а; филантроп, тънък познавач, органов изпълнител и биограф на Бах и хиляда други неща – прочети.

10/10

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg