Сценарият на Dallas Buyers Club е търкал дълго време продуцентските бюра, преди Матю Маконъхи в крайна сметка да удари едно финансово рамо и да финализира проекта, в който сам играе болен от СПИН електричар, във възможно най-мачисткия град на янките.
Екстремното сваляне и качване на тегло стана тренди за по-самоотвержените от артистите. Неузнаваем, Маконъхи е като сянката на Бейл от Механикът. Удавен в пороци, отчаяният каубой показва среден пръст на държавната политика за третиране на серопозитивни. Използвайки вратичките в закона и близката граница с Мексико, с малко дегизировка, кураж и пълен резервоар с бензин, той прави куп добрини за болните; преди всичко за тези, които могат да снасят по 400 долара месечно в импровизирания му клуб. Победите му не са съвсем временни, добил гласност случаят реално спъва наглите фармацевтични мизерници и спомага животът на опитните (за убийствените лекарства) зайчета, да се удължи не с месеци, а с години.

Другият “трансформър” е Джарет Лето. Който го помни от Глава 27 ще остане изумен от способностите на вокала на 30 Seconds To Mars да резонира на женското в себе си. Връзката по целезъобразност на хомофоба Маконъхи и транссексуалния Лето е трогателният вектор в биографичната драма. Докато животът им се изплъзва с различна скорост, двамата еднакво яростно полагат усилия да го задържат. Но двойното дъно, както се казва не е самото оцеляване, а борбата за право на достоен живот. Или на смърт. Все е едно.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!