С документалния си филм, Piano Blues, Клинт Истууд отдава почит на единственото, изцяло американско (по негови думи) музикално явление – блусът. Гостите му – от ранга на Рей Чарлс Дейв Брубек и Д-р Джон- споделят как са започнали, какво им е повлияло докато златните им пръсти са на кратка разходка по 88-те клавиша. В ретроспекция виждаме архивни кадри от няколко поколения блус динозаври – от Арт Тейтъм и Оскар Питерсен през Мъди Уотърс и Нат Кинг Кол, до цялата по-нова Ню Орлийнс вълна.

Филмовата версия на Piano Blues не се различава като подход от телевизонния си формат (там тече в седем части), напротив, разговорите се въртят около семката на госпъла, църквата и старите пиано “влъхви”, но без задълбочаване, а многото респект и уважение само калцират диалога. За финал, Клинт успешно доказва, че и патриотичните поръчкови химни на Америка могат да се обърнат на блус, която абсолютна ненужност и неестественост, буди недоумение у драгия не-американският зрител.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!