The medusa touch е обявен от критиката за най-лошия филм на 78-ма, това обаче не пречи всички останали да го харесат, особено почитателите на паранормалното и апокалиптичния трилър.
Ричард Бъртън (Equus) е писател и художник, чийто творби не са заредени с лекуваща енергия, но изглеждат точно толкова налудничаво.

По-налудничаво, направо откачено, е това че от дете успява с лекота да материализира всяка своя най-небрежна помисъл за отмъщение. Просто фиксира обекта и наблюдава жертвата, докато предизвестената от него смърт не застигне нещастника. Нещастниците често са такива и  по манталитет- студени и коравосърдечни родители, извратена детегледачка, насилници в училище… Дарбата-проклятие кара Бъртън да търси специализира помощ.

Намира я в кабинета на д-р Лии Реймик. Телекинезата по това време, както и по всяко друго, не се е приемала с разбиране, затова Бъртън продължава да сее разрушение по суша и по въздух, до момента, в който близък до него не го напада…
Лино Вентура е ченгето, което трябва да се справи с феномена, който дори и от болничното легло дърпа конците/ косата на не един и двама. Липсата на добра технология за пресъздаване на ефектите е довела до траш звучене на лентата, но заради сериозността в намерението да се анализира силата на мисълта, това само допълнително  подсилва ретро-чара.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!