Oстровът (2011)

Oстровът  e новият пълнометражен филм на Камен Калев (Върнете заека, Източни пиеси).

Консуматорска отегченост отвява западноевропейците Софи и Данийл на остров Болшевик.  ‘Полуостровът (така го наричат във филма) обитават Руси Чанев, Бойка Велкова, Михаил Мутафов и няколко полуподивели работници поддържащи манастира „Света Анастасия“- всичките непроницаеми като дънни риби.

Софи и Данийл са култивирали през годините остра полуидентичност и полу-вяра в себе си. Празната половина  запълват с кошмарни илюзии и насилено щастие. Единият е прагматик, буквално носи бъдещето в себе си, другият е философски пленник на миналото.

В съзнанието на двойката Островът катализа всичко това по мистериозен начин и реално става трамплин за следващия им “остров”…
Всичко в теб се движи и няма как да спреш живота, за да го напаснеш на някои от тия статични образи, казва Данийл на смешния си български и е дяволски прав.

Паметни са танцът на Илия – Михаил Мутафов на фона на Clap hands на Том Уейтс от албума му Rain Dogs, отстъпена специално за филма и откриващата сцена с  Алехандро Ходоровски (Свещената планина). Кинолегендата играе себе си и наставлява героят на Туре Линдхард да прави същото, с празен разум и пълно сърце.

Калев (режисьор и сценарист) определя Ходо като духовния баща на Островът и избухливата  смес от сънища, страхове и емоции, с която Летисия Каста и Туре – фабрикуват реалността си доказва, че е така.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Но освен трибют към различни автори (ще забележиш и сянката на Триер) има мощно надграждане, не в различните снимачни похвати, изразни средства и жанрове, има го и това, а в развоя на концепцията, освобождаваща се елегантно от дидактичната екзистенциална рамка и  преминаваща триумфално в своеобразен химн на любовта, въпреки свободата. Островът е и първият съвременен български филм , който ще препоръчам на чужденец.