The Room и Катастрофалният артист


Гледах The Room(2003) абсолютно неодготвен и сега съм доволен. Не знаех нищо нито за Томи Уайзо, нито за неестествено набъбналата апокрифна слава на заглавието. Естествено, бях шокиран. Сцена след сцена недоумявах, на какво всъщност съм свидетел, защо никой не ме предупреди. Да не би това да е мета-ирония, пародия, траши гег. Щях да се успокоя, ако беше, но нищо не предвещаваше подобен обрат. Напротив, “нещото” опаковано в начални и финални титри и арлекинов саундтрак, си беше съвсем насериозно заснето като, ала тенесиуилямс драма и хм, изиграно. Томи прилича на вокала на Danzig и изпитва необяснима привързаност към същество, карикатура на Бритни Спиърс. Камерата почти не излиза от стаята, в която се разиграва действието. Бритни изневерява на Томи с най-добрия му приятел – копие на който се сетиш от “Дързост и красота”. Натруфена като генерал от запаса майка (на момичето) и плах момък, общ приятел, затварят тесния мелодраматичен кръг. Има рози, изкуствена кръв, къдрици и все ненаужким. Няма нищо общо с конвенционалните разбирания и стандарти за игра, сценарий, заснемане. Както казва Джеймс Франко – все едно инопланетяни са слезли на Земята и играят земляни. Тотален абсурд. Аутсайдер арт, екстравагантна шега или подигравка с добрия вкус? Любовните сцени са заснети безсрамно дървено в зашеметителен кич. Има серия видими технически гафове, както и груби анахронизми, но за разлика от милиони други лоши филми, The Room е забавен и те държи. Репликите от филма са в лафчетата на хипстърите, има общества от фенове по цял свят. Обсесията по него е глобална. Необяснимо, но факт.


На пръв поглед Томи изглежда като некадърен стендъп от новогодишна програма, прицелил се в полупияна, мучаща публика със занижени очаквания. На втори обаче става ледено ясно – не е така. Този човек е недодялан, неразчленяем и смехотворен, но абсолютно естествен и искрен в това, което представя. И му дреме, че за някой тов ае еманацаия на фалш. Томи Уайзо стои от двете страни на камерата, негов е и скрипта и митичните 6 милиона долара инвестирани в продукцията. До днес не се знае откъде ги е взел – има версия, че е от търговия на дънки ливайс, нито пък се знае той откъде се е взел, макар в шоуто на Кимел, някак между другото пусна, че е от Европа.  Но общо взето произходът му е забулен в тайна, акцентът и името също. Шибана конспирация и настояща легенда.

До тези изводи нямаше да стигна, ако не беше The Disaster Artist / Катастрофалният артист (2017) на Джеймс Франко, трибют към Томи и усилията му да направи Тhe Room. Името е по едноименната книга на Грег Сестеро(2013), другият актьор от The Room. Kнигата мотивира моментално Джеймс Франко (вече със Златен глобус 2018-а) да гледа The Room и го запалва да се заеме с филма си. Подобно на Уайзо, Джеймс е режисьор и актьор. Брат му Дейв му партнира на ниво, играе Грег. Подходът му е честен, като към отхвърлян през целия си живот артист, който е трябвало да се бори за всяко нещо със зъби и нокти. Няма и сянка от подигравка. В проекта си реконструира 26 минути от The Room. За солидната си подготовка Франко споменава като вдъхновение Джим Кери в “Човекът от Луната”, с неговата вманиачена отдаденост към Анди Кауфман и алтерегото му Тони Клифтън. Филмът е изпипан и направен с много любов към Томи, не случайно Джон Малкович му присъди наградата за най-добър филм Сан Себастиан. Такива истории винаги са се ползвали с благоволението на журита. Сигурно подобно е било влечението на Тим Бъртън към Ед Ууд. Едно от многото забавни неща е че Франко  е играл Джеймс Дийн, намесен в проекта на много нива, и е достатъчно велик за да се идентифицира в известна степен с психологията на лузъра. Не само е усвоил маниери, глас и жестове на Томи, изгледал е всички архивни видеа – хванал е умно есенцията и я преподава със страст: качеството го оставете на експертите – сърцето важи. Някои злобно съскат, че само е събрал компонентите на дизастър-история и я е пресъздал с качествата на талантлив имитатор, че няма тълкуване, анализ – плоско и смехотворно съждение. Наративът се чете поливалентно и палимпсестно, за да влезеш в кожата на Уайзо трябва да разполагаш с нужния изчислителен арсенал, правилната траектория-вход е една единствена, иначе ще се разбиеш. Интересите на Франко са всеобхватни и никоя low-culture сфера не е изключена (интеревюто му при Чарли Роуз хвърля всички необходими връзки).

Нищо не е могло да откаже и демотивира Уисоу. Истински феномен. Живот по Бекет – fail again fail better. Манталитетът му е загадъчен. Подобно мошеника Дон Кинг Уайзо има слабостта да повтаря колко обича Америка. И сякаш само там е възможна подобна приказка. Цитира Джеймс Дийн мотамо, прекланя се пред американския футбол. Важно е да следваш мечтата си, да осъществиш себе си, напук на всичко, което от един момент нататък може да стане доста страховито. В интервюта след филма на Франко Томи триумфира. Истинска глемрок звезда, предоволен, препоръчва цяла Америка да гледа Катастрофалният артист. Вайръл! Поне така изглеждат нещата на повърхността. Всъщност Томи е трагичен персонаж, и оттук започва интересното за мен. Нездравият смях никога не е влизал в сметките на The Room. Неговото предназначение не е било да бъде The Citizen Кane на B-мувитата. Независимият дух и вяра на Томи, че е преродения Джеймс Дийн едва ли се радват на будещия кикот публичен имидж на откачалка и франкенщайн, с които е известен. Себеусещането на артист, смирено приел ролята на weirdo навярно е коствало не един и два компромиса. Налице е голяма подмяна. Хубавото е, че The Disaster Artist ще промени до голяма степен перцепцията към неговия образ. Която подкрепа е справедива и заслужена. Така или иначе Уайзо остава замесен в доста периферни tv проекти като ситкома The Neighbours(2014-2016), капитализиращ доста успешно придобитата след The Room публичност. Има и авторски документален филм за бездомните в Америка зад гърба си. Асансьорният механизъм, който опакова и “изкачва” примера на Уисоу за широка аудитория  е насърчение, разбира се, не еднозначно. Отразява отмъщението на ниската култура, тържеството на масите, самиздат графоманите. Съдържа известна доза допинг и за всеки клонинг на Салиери. Но без параноя – The Disaster Artist се гледа с кеф, занаятчийски изряден е и определено ще те върне за повторно гледане на The Room.

Баш на място са включванията на приятелите на Франко Сет Роугън и Джъд Апатоу –  soulmates на Уайзо. Оптимистично е, когато правилният материал попадне в ръцете на правилните хора. Историята на Томи ме подсети за живота на един друг велик мечтател – фотографа Мирослав Тихи и думите му “Ако искате да бъдете известен трябва да правите нещо по-лошо от всички останали.”

 

3.33 avg. rating (70% score) - 6 votes

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

  1. #1 by VT on 04.01.2018 - 11:25

    Има части от аудиокнигата на Грег Сестеро в youtube:

    https://www.youtube.com/watch?v=K40IToeN51Y

    • #2 by Anton on 04.01.2018 - 13:21

      Послушах я. Ще настъпи ренесанс и за нея сега

(will not be published)