Да. Има нещо гнило в Дания. PUSHER III: I’M THE ANGEL OF DEATH завършва трилогията на Николас Рейфн (Bronson, Drive, Pusher 2) за подземното (и наземно) насилие в Копенхаген. Във филмите на Рефн мръсният пънк (трептяща камера, натурщици, неподправен гор) и оперната величивост (отцеубийство, трагикомично деградиране, родова принадлежност) се миксират във взривоопасна (бахти клишето ,но вярно е взривоопасна) смес. Героите му, белязани  с кървав знак на челото страдат и на свой ред щедро сеят страдание.

Pusher 3 е лебедова песен за хърватско-датския актьор Zlatko Buric – наркодилър, бачкащ под прикритието на собственик на сръбска кръчма – пъп за албански, македонски и други балкански отрепки. Стресираният  Златко ходи на сеанси на екснаркомани и сърми за пищно празненство за рожденния ден на дъщеря си, докато в същото време се чуди, как да пласира една торба екстази за 24 часа. Златко има своите начини да се справя с всичко това и те обикновено са за сметка на неговото здраве – цигарата с хероин не слиза от устата му. Дрогата обаче не му помага в този ден, в който една проститутка става неволна причина за брутална саморазправа. Характерът на Златко е отвъд възможните симпатии или нехаресване. Сантиментите му към покварената дъщеря- също бъдещ наркодилър, са трогателни, а желанието му да сложи ред в живота си – обречено на неуспех, затова и красиво. Рефн е взел максимума от типажите си. Забелязват се приятни референции с азиатски хардкор “тресни” като Cold Fish.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Верен на инстиктите си Рефн презира так.нар. добър вкус и мекушави нагласи култивирани от Холивуд. В сюжетите му моралните репери на обществото стоят смачкани в кошчето за боклук. Всичко се случва според законите на джунглата и на сърцето. Кой знае какви развръзки няма. Животът продължава (с) този, който е оцелял.