За Ван-Дам JCVD е терапевтичното огледало, в което всеки умен актьор на определена възраст има нужда да надзърне и да види какво е останало. Това, че равносметката е публична обикновено говори за честни и хигиенични взаимоотношения със суетата. Така е и тук-  JCVD е болезнено откровен и автосардоничен. Жан Клод бива похитен от аматьори обирджий в пощенски клон, докато той се чуди какви хватки да приложи на данъчните, които му дишат във врата, на жена си за попечителството на дъщеря им, и на шибания Стивън Сегал, който най-нагло краде поредната роля под носа му.  Виждаме истинския Jean-Claude Camille François Van Varenberg, лишен от екстеншъните на публичния имидж, очукан от подмолните житейски камъни, с монолог от упор в камерата направо за Оскар.

10/10