Разказът се води отзад-напред, чрез призрачните спомени, връхлитащи съзнанието на погубеното величество. Причините за безовечността на политика и хипертрофиралата до мания социална отдаденост са търсени в бедното аграрно семейство, от което Тачър произлиза. Силно начало, силен край, но шизофреничните диалози с единствения близък на сърцето й пресоляват драмата.
Continue Reading