Това ревю трябваше да се пръкне доста по-рано - някъде около 18-ти май, когато се и навършиха 32 години от смъртта на Йън Къртис (мир на праха му).
Не знам дали е останал човек, който не е чул за "филмът на годината", филмът-шедьовър с референции към... как беше... едното беше Taxi Driver, другите ги забравих.
провокативен филмов триптих, който отново събира зашеметяващата Ема Стоун и несравнимия Йоргос Лантимос и изследва коварните и интригуващи теми за властта, контрола, свободната воля и динамиката на човешките взаимоотношения, представени по типичния за скандалния режисьор начин.
