Има не една и две реплики в сериала, които са приятно подострени - обсесията на днешния медия-сапиенс по материалното, желанието му да се изолира от проблемите на света по всеки възможен начин сега и веднага и още и още в този дух, но жанровите винетки в крайна сметка ги тушират.
Бил е комична инкарнация на Хенри Чинаски, с всички чудатости на раним егоцентрик, които собствената му колоритна персона може да поеме.
Ellie Parker е суперсимпатичен, нискобюджетен проект на Scott Coffey, в който Наоми Уотс(4 години след пробива й с Мълхоланд Драйв), играе прохождаща актриса в Eл Ей, която се опитва да запази разума в границата на главата си.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
