Де Ниро/Джак е уморено и вкиснато от безсмислието на службата цивилно ченге, на седмица разстояние от излизане в пенсия. В колата слуша зомбиращи радио проповеди на местната протестантска църква; вкъщи обслужва с питиета вече зомбираната си от светите писания и уискито съпруга.
A Perfect Getaway няма да ви откаже от желанието да прекарате меден месец на Хавай, но ще ви накара да си отваряте очите на четири, ако някой в компанията само спомене думата "сценарист".
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
