Всяка кино интерпретация на литературна класика е спорна и примерна. Тази на Waiting for the Barbarians не прави изключение. Уникалното тук е, че адаптацията на едноименния роман на Кутси е направена лично от него.
Ритъмът на The Brave е толкова смело разтегнат, че емпатията към нарцистичния, с визия Дон Хуан де Марко(94) Деп бързо се изпарява. Лириката подгряват самовлюбени акустични китари; музикално отговорен е Иги Поп (с камео), ама честно казано няма нищо от Иги Поп. Гето екстериорът (сводници, зомби индъстрил типажи, метиси, бели фрикове) допълнително играе на социалната струна.
Деп играе обиграно (с респект към Малкович от Опасни връзки), с видимо удоволствие, обогатявайки стария си реквизит с почти новия характер на романтик горящ в огъна на егоизма.
Приключенията на Джак Спароу, уви нямат спирачки. В поредното четвърто продължение Карибски пирати: В непознати води, сценарият сблъсква Джони Деп с Анджелика (Пенелопе Крус), която без особени проблеми скланя капитана да тръгне с нея. Целта на трипа им е Извора на Белон.., пардон Младостта.
The Rum Diary е вярна с оригинала екранизация, направена от приятели за приятели, по едноименния бестселър на Хънтър Томпсън („Страх и Омраза в Лас Вегас”).
Анджелина твърди, че е приела ролята в Туристът защото ангажиментът обещавал да бъде кратък и да бъде във Венеция. Честен отговор, около който очевидно гравитира и мотивацията на Деп- доста под средното си ниво. Останалото, което го няма на туристическите картички от Венеция са един смешен Пол Бетани и малко от двустайния на Балзак и Пруст.
Всяка кино интерпретация на литературна класика е спорна и примерна. Тази на Waiting for the Barbarians не прави изключение. Уникалното тук е, че адаптацията на едноименния роман на Кутси е направена лично от него.
