Преди да умре в Танжер, момчето за всичко на литературния гуру от Париж Гертруд Стайн прекарва половин век сред пясъците. Любовните му триоъгълници, конуси и прочее геометрии с Джейн Боулс силно напомнят на Скот и Зелда Фитцджералд.
Деп играе обиграно (с респект към Малкович от Опасни връзки), с видимо удоволствие, обогатявайки стария си реквизит с почти новия характер на романтик горящ в огъна на егоизма.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
