Малко след края на Втората световна, активното лентяйство на Фреди Куел (Хоакин Финикс), моряк с объркана и отпреди войната психика, го отвежда на кораба "Alethia" ("Истина" гр.), където талантът му да забърква алкохолни бомби впечатлява Ланкастър Дод (Филип Сиймур Хофман) - глава на езотерична секта*, адски приличаща на сциентологията на Рон Хъбърд.
2008-ма, след последния си съвместен филм с Гуинет Полтроу- Two Lovers, Хоакин Финикс публично обявява края на актьорската си кариера пред камерата на Кейси Афлек. Година по-късно, пак пред камерата на Кейси Афлек, вече главен герой от документалния филм за своя живот, Хоакин търси пробив в новото си амплоа на рапър.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
