Сцените на екзекуция са чист и озъбен екзистенциализъм в екстремна ситуация. Нацистите извеждат затворниците си на дълга закрита площадка за паради. В единия край са поставени картечници. На затворниците се казва да започнат да бягат. Всеки, който стигне до далечната стена, без да бъде улучен, ще бъде пощаден - за да умре на другия ден.
За Мелвил сюжетите са просто ритуализирани рамки, които му позволяват да разгърне способността си да създава светове. Тук той визуализира взаимоотношенията между двама души обречени на конфликт в самият им генезис, по начин по който ме кара да потърся веднага книгата на Бек.
Героите в Un flic се дефинират през действията, по някакъв начин са отделени от емоциите си, и навяват минорното чувство за стоицизъм в личностния провал, но не и на нещастие.
Джеф Костело е килър/перфекционист/ енигма, който никога не губи. Една вечер, след като екзекутира собственика на нощен клуб, Джеф се оставя да бъде видян от чернокожа джаз пианистка. Самотен, ранен и никому потребен вълк, изработеното алиби на Джеф започва да се пропуква. Легендата звучи познато, но тук е в оригинал.
The Red Circle е отдавна влязло в учебниците криминале на Жан Пиер Мелвил с Ален Делон и Жан Мария Волонте от 1970. Започва с откровение, което горе-долу казва, че когато на едни непознати един на друг мъже им е предепределено да се срещнат, това неизменно се случва. Просто и ясно. В червения кръг...