Новото след ролите му при Мелвил е хумора, темпото и отношението към музиката, ако щеш. Забавната нотка, макар и специфична е търсена през кадър, а ритъмът е от стегнат към стакато.
Continue Reading
Новото след ролите му при Мелвил е хумора, темпото и отношението към музиката, ако щеш. Забавната нотка, макар и специфична е търсена през кадър, а ритъмът е от стегнат към стакато.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.